8-годишната Стефани Христова от Правец се ражда с обърнато навътре дясно стъпало, което няма почти никаква чувствителност. На шест месеца й правят операция в ортопедична клиника. Прохожда на година и половина с куцаща походка и видимо изоставащо дясно краче, заради което е изпратена в неврологична клиника. Така и не се намира доктор, който да обясни на родителите й какво се случва и да посочи диагноза. Чак на четвъртата година е назначен ядрено-магнитен резонанс, който посочва, че има изкривяване на гръбнака, костна пластина, разделяща гръбначния стълб и притискаща гръбначния мозък, спина бифида и увредени нервни коренчета. След неуспешно лечение в България подават молба във Фонда за лечение на деца в чужбина, която е отхвърлена. Родителите обаче не се отказват и заминават за Германия, където постигат значителен напредък в състоянието й. Ето какво сподели пред в. “Доктор” майката на Стефани – Диана Христова, относно проблемите, които е имала, докато се е опитвала да осигури необходимото лечение за дъщеря си.

Г-жо Христова, от колко време е здравословният проблем на дъщеря ви?
- Стефани е родена през май 2004 г. Когато акушерката я изроди, с притеснение ми каза, че детето има видим проблем – дясното краче бе по-слабо и по-малко от другото и с ходило, обърнато навътре. Имаше и странна трапчинка на дупето при опашката. На десетия ден след раждането заведохме Стефани на преглед в Ортопедията в Горна баня в София. Веднага й гипсираха крачето до коляното, за да се изправи ходилото. Ходехме през две седмици на контролни прегледи да й сменят гипса. Това продължи четири месеца, а от гипса се подаваха бебешките пръстчета, които бяха постоянно посинели. Най-добрият детски ортопед в болницата – д-р Кехайов, посочи диагноза пес еквиноварус конгенита декстри.

- Какво наложи тази диагноза?
- В началото на декември бе назначена операция за издължаване на ахилеса. След това водехме Стефани на контролни прегледи през три месеца. През това време забелязах, че няма чувствителност на крачето. Обикновено децата прохождат на около година, но моята дъщеричка проходи трудно на 18 месеца с куцаща походка. Д-р Кехайов ни препрати към д-р Литвиненко – невролог в Педиатрията в София. Този преглед бе най-потресаващият, който сме провеждали. Заради дългото чакане Стефани не беше съвсем спокойна и се разплака пред него. Той се изнерви, започна да крещи, нарече детето ми “малка лигла“ и дори леко я удари по лицето. Каза ни, че детето трябва да се настани в Неврологичното отделение на болницата за рехабилитация. Приеха ни в болницата за седмица. Нашия случай го пое възрастна дама, която не правеше нищо. Оттам ни изписаха с диагноза детска церебрална парализа.

- Какво направихте, след като разбрахте диагнозата?
- На 11 юли отидохме в специализираната болница “Св. София” при д-р Чавдаров, който констатира скъсяване на дясното краче и на ходилото, дистрофия на мускулатурата и разлика в подбедрицата. Назначи електромиография, която показа увреждане на периферната нервна система и липса на чувствителност в десния крайник. Казаха ни, че това не се лекува. Проведохме рехабилитационен курс, като продължихме и с профилактичните прегледи при д-р Кехайов.

- Консултирахте ли се с друг лекар?
- Да, през септември 2008 г. отидохме при детския невролог доц. Вожинова от “Св. Наум” в София. Тя ни каза, че трапчинката на дупето и атрофията на крачето подсказват за спина бифида и ни насочи към магнитно-резонансна томография (МРТ). Така на четвъртата година от раждането на Стефани й беше поставена адекватна диагноза. Доц. Вожинова ни свърза с неврохирурга доц. Христо Цеков от “Св. Иван Рилски” в София. Той назначи операция за премахването на вроден хрущял, притискащ гръбначния мозък и разделящ го на две. Каза ни, че срещу 3 000 лв. трябва да си изберем и екип за операцията. Това си беше чист рекет. Такива пари нямахме, заради което само чакахме. Още на следващата сутрин, след като съпругът ми взе парите на заем и ги даде на доц. Цеков, обаче Стефани беше оперирана. Следоперативният период мина добре и без усложнения. На контролните прегледи обаче само ни иска по 50 лв., без дори да направи изследвания, за да се видят резултатите от операцията. Бях потресена!

- Обръщали ли сте се за помощ към Фонда за лечение на деца в чужбина?
- Да, на 24 септември 2010 г. подадохме молба. Потърсихме експертите, които разглеждаха документите ни. От Ортопедията в Горна баня ни казаха, че няма да препоръчат лечение в чужбина, защото можели да подобрят състоянието на Стефани. В Неврологията доц. Вожинова ни прати на магнитен резонанс, след като й разказахме за операцията. Когато видя резултатите, ни посъветва да се върнем при доц. Цеков, от което разбрах, че не си е свършил работата. Вроденият хрущял и всички аномалии в гръбнака бяха както преди операцията. Бяха я срязали, за да отчетат дейност, и после закърпили като парче месо.

Получих писмо от фонда, че документите ни са в “Св. Иван Рилски” при д-р Георгиев. Срещнах се с него с молба за съдействие, но без успех. Получихме писмо от фонда, че няма да отпуснат помощ за лечение в чужбина.

- Потърсихте ли все пак контакт с чужди специалисти?
- Да, свързах се с проф. Крауз от Университетска неврохирургия във Вюрцбург, Германия. Дадоха ни оферта за операция и болничен престой на стойност 6 500 евро. Когато получих отговора от Германия, се почувствах успяла. Но не разполагахме с тази сума... Събирахме пари, като запознавахме хората и институциите с историята на Стефани – всички помогнаха с каквото могат.

- Кога заминахте за Германия?
- На 22 май 2011 г. Лекарите ни увериха, че хрущялът ще се премахне и няма да се появи отново. Обясниха ни обаче, че няма как уврежданията да се възстановят напълно. Разбрах, че сме закъснели с правилното лечение... На 26 май оперираха Стефани. Всичко мина успешно и след седмица, когато я вдигнаха от леглото, аз се разплаках – стойката на детето ми беше видимо права!

Възстановяването протече добре и на 17-ия ден се прибрахме у нас. Два месеца Стефани не трябваше да става от леглото, след което започнахме рехабилитация. Четири месеца след операцията отидохме при нашия ортопед в Горна баня на преглед, а той настояваше за операция на тазобедрена става и поставянето на импланти. Аз реших да не подлагам детето си на това. Тя беше едва на седем годинки, а вече беше преживяла три операции и седем пълни упойки...

- Какво решихте да направите?
- Намерих координатите на ортопеди в Германия и заминахме за второ мнение. Казаха ми, че не се налага операция. Според тях беше необходим само корсет, който да изправи гръбначния стълб, и подходящи ортопедични обувки и задигнати стелки за фиксиране на ставата. Първоначално не разбрах цената на корсета – 2800 евро. Това беше поредният шок, защото нямах парите. Направиха ни отстъпка и свалиха цената на 2000 евро. Обадих се на семейството си в България, които ми изпратиха парите, след като изтеглиха поредния заем. След пет дни Стефани имаше корсет. Ортопедите ни обясниха, че около 14-тата година може да се направи корекция на дължината на дясното краче и стъпалото. Дотогава тя ще носи корсета, който ще се сменя през година.

- Какво е сега състоянието на Стефани?
- През месец май 2012 г. направихме нова МРТ и я изпратихме в Германия на проф. Крауз и д-р Ягер. Те ни отговориха, че са много доволни от резултатите на Стефани. Сега можем само да се надяваме растежът на детето да е добре и чрез рехабилитация да се поддържа мускулатурата. Нови изследвания са назначени след две години. Отново бяхме на профилактичен преглед при ортопедите в Германия и те също са доволни от постигнатото до този момент. След направени рентгенови снимки видях гръбчето на Стефани почти право. Резултатите са удивителни!

Ако искате да помогнете на малката Стефани в нейното лечение, може да направите дарение на следната банкова сметка:
В лева: BG74STSA93000019040052
BIC: STSABGSF
Банка ДСК
Титуляр: Диана Христова

Източник: в. Доктор