Сагата с мина Мъзгош край Цариброд продължава, и този път проблемът не е свързан с нейното откриване, срещу което се обявиха жителите на селото и гражданите на Цариброд, а в парещия пушек, който излиза от нейните пукнатини, замърсявайки въздуха и почвата около нея и най-вече, създава риск за здравето на хората.

Във връзка със случващото се, в Общинския съвет на Цариброд бяха внесени две писма, едното от жители на село Мъзгош, другото от кметицата представляваща четири села в Забърдието - Мъзгош, Бребевница, Пъртопопинци и Моинци.

Хората настояват за отговор - какво става в района около мината и каква е причината за парещия пушек, който излиза от нея?

Тук е важно да кажем, че след обсъждане на Подробния регулационен план за находишето, отворен за обществено разглеждане до 7 октомври 2025г., стана ясно, че жителите на село Мъзгош и гражданите на Цариброд не искат на територията на тяхната община да има мина, закрита, без рекапитулация през 90-тегодини на м.в. и довела до тези поражения в селото.

Въглищният басейн се простира на изток от село Мъзгош до държавната граница с България върху площ от 554 871 кв.м. От общо 21,9 ха, близо 12 ха са предвидени за експлоатация, 4ха за депото и 5 ха за защитна зеленина. Само че, нещата никак не стоят добре и едва ли инвеститорът „Вукович-Бенц“ при тези обстоятелства ще може пак да открие закритата, през 90-те години, мина.

След всяко нейно закриване, през 50-те и 90-те години на м.в., мината е оставяна без надзор. Това че от нея продължава да излиза парещ и миризлив дим, е сериозен институционален пропуск. Закриването й, без рекапитулация, води до самозапалване на лигнит и продължително подземно тлеене, което от своя страна замърсява въздуха, почвата и застрашава живота на хората. И това не бива да се подминава с мълчание.

Според специалисти по минна геология, най-честата и най-вероятната причина при закрити лигнитни мини е самозапалване на въглищни пластове и отпадъци. Лигнитът лесно се окислява при контакт с въздух, тъй като процесът отделя топлина. Ако мината е закрита, но не е санирана, в галериите и насипите остава въглищен материал. Получава се бавен подземен тлеещ пожар не и открит пламък, излиза дим и пара с миризма на сяра. Процесът може да продължи с години, особено след дъжд или температурни промени, каквито и в момента ги виждаме, даже има притеснения на хората от свлачища в района.

Това, разбира се, не трябва да се подминава с мълчание а напротив, да се дадат ясни и конкретни отговори от компетентните органи, за каквито призовават царибродчани и каквито, странно защо, досега нямаше!

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд