Изключително много случаи има вече на деца, които изостават в развитието на речта като цяло – деца на 3, 4 или 5 години не могат да говорят, и проговарят значително по-късно, заради постоянното излагане на електронни устройства.

Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си. Вредата от дисплеите върху детската психика и развитие е толкова огромна, че често здраво дете, повлияно от дисплеи, се диагностицира погрешно като аутист.

Това каза в интервю за БГНЕС Елеонора Планинец - психолог в Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование - област Монтана. С нея разговаряме за щетите, които родителите нанасят на децата си, като им позволяват да гледат прекомерно дълго електронни устройства.

Статистиката сочи, че тази пандемия се засилва почти със старта на пандемията от Ковид. Вредите от прекомерното гледане на телефони и таблети са много, особено ако детето е в крехката възраст от 2 до 6-годишна възраст, което забавя умственото им развитие. Разбира се, вредно е и за по-големите деца, но ако при тях може да бъде контролирано, то най-малките, оставени без надзор, могат изключително много да пострадат, казва психологът.

Да, да пострадат – думите са точни, защото вредите от дисплеите в крехка възраст са много – симптомите на увреждането са същите като при аутистичния спектър и ХАДВ, така нареченият „псевдоаутизъм“. Тази вредна употреба на екранните устройства води до депресия, безсъние, липса на апетит, социална фобия, липса на концентрация, хиперактивност и дефицит на вниманието. Понякога даже е трудно и за специалистите да разграничат състоянието от спектъра с последиците от прекаляването с дисплеи при едно дете, разказва Планинец. Електронните устройства влияят пряко на когнитивните функции, влияят на социалната изолация, защото децата приемат за нормално само това, което виждат и научават от съдържанието на неподходящото използване на информацията пред екраните.

Изключително много случаи има вече на деца, които изостават в развитието на речта като цяло – деца на 3, 4 или 5 години не могат да говорят, и проговарят значително по-късно, заради постоянното излагане на електронни устройства. В дългосрочен план това засяга пряко начина им на интегриране в обществото, бъдещото им образование и изобщо нарушава цялостното им поведение, допълни Планинец.

Психологът разказва, че в практиката си в Регионалния център в област Монтана работи с множество деца. „Когато правим оценка на такива деца, се оказва, че нямат никакви отклонения в аутистичния спектър, а уврежданията са придобити от прекомерната употреба на електронни устройства“, казва тя.

А за прекомерна употреба на електронно устройство може да се говори, когато детето гледа повече от 20-30 минути дисплеи на ден.

„Живеем в свят на високи технологии, и няма как да ги изключим от живота на децата изцяло. Но когато те заемат съзнанието и очите на детето повече от допустимото на ден, тогава вече настъпват увреждания. Мога да кажа, че рядко деца използват устройства до час на ден, напротив – вече е 80% от ежедневието на малчуганите“, казва Планинец. В област Монтана, а и не само там, почти вече няма двегодишно дете, или такива в колички и проходилки, което да не държи телефон, възмутен е експертът.

С нея засягаме и въпроса за родителите – какво ги принуждава да ангажират децата си с дисплеи. На въпрос на БГНЕС как да постъпят родители, притиснати от кредити, които трябва да работят докато детето е болно вкъщи и просто му дават телефон, за да не прави бели, например, психологът коментира, че това са случаи – изключения.

„В по-голямата си част родителите изобщо не осъзнават какви вреди нанасят електронните устройства, тоест, не са достатъчно информирани.Смятат, че гледането на малко филмчета може да е от полза за децата, или пък че чрез играенето на интернет игри и сърфиране в социалните мрежи може да придобият нови умения. Това разбиране, обаче, е огромна грешка“, категорична е Планинец. А е грешка, защото във виртуална среда детето придобива умения, които не му помагат за адаптацията му в реалната среда. Ранното излагане пред екраните развива прекомерно определени зони от мозъка за сметка на други. Те са за сметка на координацията на движенията – децата стават по-лениви; изменя се драстично и държанието им в реална социална среда – тоест, децата губят много повече, отколкото печелят, казва психологът.

Проблемът тук е в родителите, категорична е Планинец. И смята, че държавата, и изобщо институциите, трябва да инициират национална информационна кампания и да предизвикат дискусия в обществото за това колко вредни са дисплеите в детска възраст.

„Наистина родителите не осъзнават колко е сериозен проблемът. Идват при нас, разговаряме, обясняваме им, те казват „да, така е“, но продължават да дават телефони на децата си. Обаче, когато детето им придобие явен психически или физически проблем (късогледство, примерно, бел. ред.), се връщат при нас, и чак тогава осъзнават мащабите на тези вреди. И това е така, защото няма цялостна информация как телефоните влияят на мозъците на децата“ , категоричен е експертът. В България съществуват различни институции, които се занимават с изследвания, превенция и информираност на „екранната зависимост“, но се изисква по-сериозно отношение по темата, за да може да бъдат осведомени повече родители в по-малко населените общини.

Според Планинец пандемията от затлъстяване сред децата също е сериозен проблем(през октомври т.г. стана ясно, че близо 40 процента от децата в България са с наднормено тегло, а страната ни е на четвърто място по затлъстяване в Европа, според статистическите данни. При деца с висока степен на затлъстяване има риск от "отключване" на 250 различни заболявания като възрастен, бел. ред.) се дължи именно на прекомерното ползване на телефони и таблети.

Децата започват да избягват много храни, най-лесно им е да се нахранят с нещо бързо и нездравословно, без мисъл дали е полезно това или не, - тоест, стават лениви дори в това. Същото като при възрастните е, дава пример психологът – ние също си мислим, че с две движения в Гугъл ще намерим нужната информация, тоест, мозъкът не си прави труда да мисли и помни, а просто става ленив, което намалява неговите функции и засилва зависимостта.

Заради ползването на телефони и таблети детето става мързеливо по отношение на процесите, свързани с обучението, спорта и дейности, които изискват креативност и решаване на проблеми. Губи мотивация, желание за сън, апетит и общуване с хората, нарушава се и се забавя социалната емоционална интелигентност – тоест, то не може да реагира адекватно на различни реални житейски ситуации, казва Планинец.

Далеч съм от мисълта, че това, за което говорим е нещо ново и недостъпно като информация. В България съществуват различни институции, които се занимават с изследвания, превенция и информираност на „екранната зависимост“, но се изисква по-сериозно отношение по темата, за да може да бъдат осведомени повече родители в по-малко населените общини.

И тъй като психологът работи на територията на област Монтана и Лом, където населението е специфично, с преобладаващи смесени етноси, наблюденията са, че ситуацията сред ромското население, например, се влошава драстично. „При деца от етносите се наблюдава същата тенденция, като в такива семейства родителите обикновено работят в чужбина. Когато се завърнат тук, те се стремят да компенсират социалната дистанция, да бъдат приети и включени в обществото и да демонстрират материални успехи. В резултат на това има и едногодишни бебета, които са дотолкова привикнали към телефоните, че изпадат в истерия и абстиненция, когато им бъдат отнети“, разказва Планинец.

В дългосрочен план щетите от дисплеите могат да се видят в агресията в училище, и по улиците като цяло. Когато детето не спи, то става нервно и раздразнително – това е и една от причините за агресията в българските училища, смята психологът. И съветва: времето с телефони и таблети да бъде намалено постепенно, но категорично. Детето може да бъде ангажирано с битови задължения, различни творчески дейности, с разходки из природата, или спорт, вместо дисплеите да „изглаждат“ мозъка му.

снимка: detskitegradini.com