В деня, в който е възкръснал Лазар, българинът отбелязва един от най-жизнерадостните пролетни празници Лазаровден. Заедно с Цветница, той е свързан с едни от най-поетичните и красиви момински обичаи, посветени на цветята, любовта и плодородието.
В народната традиция Лазаровден и Цветница са част Великденския обреден цикъл, свързан с обновяването на природата и възкръсването на живота. Те са своеобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.
В празничната обредност на Лазаровден ясно личи сливането на езически и християнски елементи - възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо в библейската история за възкръсването на Лазар.
Християнския мит за Лазаровото възкресение народът ни е претворил в един от най-колоритните момински обичаи лазаруване.
В него участват само моми (момичета или подевки, от 8-9 до 16-17 години), които се наричат лазарки. На този ден те обикалят по къщите на дружини от по десетина. Във всеки дом изпълняват песни за всеки член от семейството, като пожелават плодородие и щастие във всеки дом. На изпроводяк стопаните им раздават погачата с мед и плодове, за да има берекет. Даряват ги с яйца и дребни пари.
На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено буенец (буенек), хванати в дълга редица (разтворено хоро). На хорото се хващат само моми и се подреждат по ръст. Хорото, наречено боенец, води най-високата и най-възрастната мома, която държи в ръцете си тояга.
На този ден празнуват и именниците Лазар, Лазарина.

Източник: balkanec.bg