Днес доайенът на телевизионните режисьори на БНТ Иванка Антонова Гръбчева празнува своя 92-ри рожден ден!

От 1943 г. тя е свързана с киното. Повече от 30 години пък работи в БНТ още от нейното създаване. Тя е направила стотици емисии "По света и у нас", над 60 "Панорами", над 150 събитийни предавания и уникалните на брой 500 предавания с Тодор Живков. Участвала в създаването на няколко филми за Етрополе, но по думите й, днес няма нито един запазен. Обиколила е почти всички държави по света и лично се е срещала с Кастро, Кадафи, императора на Япония и много други известни исторически личности. Участвала е при откриването на Рудник "Елаците" с участието на Тодор Живков и до ден днешен се включва във всяка инициатива и тържествено мероприятие в Етрополе.

На 26 август президентът Румен Радев я удостои с Почетния знак на президента.

Майка й е от един от най-богатите етрополски родове – Паликарови, но нейният баща, който се женил два пъти и имал общо 22 деца (6 от първия и 16 от втория брак), я накарал да се омъжи млада – на 17 години, за бедния младеж Стоян Гръбчев. Те пък родили 7 деца – две момчета и 5 момичета. Две починали като малки. От останалите живи най-големият бил известният Димитър Гръбчев - партизанин, шеф на УБО, генерал от ДС, женен за Митка Гръбчева („В името на народа“) и баща на кинорежисьорката Иванка Гръбчева, която почина през 2013 г. Най-малката била Иванка.

Иванка се омъжва на 17 г. и на 18 вече е с дете на ръце, когато пристига в София. Настаняват ги в бившата Царска конюшня, станала печално известна миналото лято с избухналия в нея пожар. Мъжът й работи като деловодител в „Особени имоти“ – службата, която отговаря за бившите царски имоти и по-късно става УБО, а тя е надничарка – викат я да чисти, да мие врати и прозорци, да помага в кухнята, когато в двореца има банкети – в първите години след 9 септември 1944 г. там се помещава Министерският съвет. Когато има важни гости, оправя стаите и леглата, в които ще преспят. С други думи, момиче за всичко, но без образование и професия.

Когато техен съсед, бивш царски тапицер, е изпратен на работа в киното, предлага на Иванка да отиде там като монтажист. Тя донякъде е наясно какво трябва да прави, защото в Етрополе е помагала, когато идвало пътуващо кино, да лепи лентите. Тъкмо с тази професия 10 години по-късно Иванка Антонова постъпва в Българската национална телевизия при създаването й. Взима я първият генерален директор Борислав Петров, който също е работил в киното.

За да няма проблеми с ДС по време на манифестации и митинги, от телевизията правят списък с верни хора, които да формират постоянни екипи за отразяване на важните събития. Иванка Антонова става режисьор тъкмо на такъв екип. За 30 години в телевизията, до 1987 г., когато се пенсионира, е отразявала всички тържества, зари, манифестации, на които е присъствал Тодор Живков, срещите му с държавни глави на други страни, както и конгресите на БКП от Осмия нататък, работила е филмите за 50, 60 и 70-годишнината на Живков. За неуморната си и отговорна работа получава орден „Кирил и Методий“, Златна значка на някогашния Комитет за изкуство и култура, става „заслужил деятел на културата“.

Снимка: www.168chasa.bg