Когато хората чистят, а институциите мълчат
Доброволци от Драговита, Сенокос и Поганово показват как се пази родният край, докато нерегламентираните сметища край Цариброд продължават да се разрастват.
През последните месеци и седмици няколко царибродски села – Драговита, Сенокос и Поганово – дадоха пример на останалите как любовта към родния край не се измерва с бездействие и публикуване на снимки в социалните мрежи, а с дела. С няколко часа доброволен труд хората върнаха чистотата и достойнството на своите села и дадоха пример, че гражданската отговорност не зависи от институциите, а започва от самите нас.
Не е случайно, че именно в тези села се провеждат подобни доброволчески инициативи. Това са големи села, в които все още има хора, които освен че искат да опазят от замърсяване красивата природа, искат да съхранят и богатото културно-историческо наследство, намиращо се на тяхна територия, благодарение на което те са се превърнали и в привлекателни туристически дестинации.
Село Поганово, освен че е известно със средновековния Погановски манастир и близостта си до ждрелото на река Ерма, е известно и с трите си етнографски къщи за гости, както и с традиционния пленер по живопис „Погановски манастир“.
Село Сенокос е известно като една от туристическите дестинации в Стара планина, както и с набиращата популярност лятна школа по архитектура с участието на преподаватели и студенти от Сърбия и България.
Село Драговита, заради близостта си до река Ерма и множеството природни дадености и скални феномени, е една от най-привлекателните туристически дестинации в живописната област Дерекул.
Независимо че едните села са разположени в близост до ждрелото на река Ерма, а другите – по склоновете на Стара планина, техните жители са обединени от една обща кауза – да живеят в чиста среда и да посрещат гостите си в уютна и подредена обстановка.
Акциите по почистване на село Поганово ще продължат и през предстоящите почивни дни, като се отправя призив в тях да се включат и потомците на погановчани, които живеят в Цариброд.
Но докато едни събират отпадъците, други продължават да ги изхвърлят безнаказано. В околностите на Цариброд нерегламентираните сметища се множат като гъби след дъжд. Красивата природа започва да се превръща в депа за строителни и битови отпадъци, плащайки цената на човешката безотговорност.
Още по-тревожно е, че на този фон местната власт не показва необходимата решителност да се справи с тези сметища. За опазване на околната среда в бюджета на общината за 2025 г. са предвидени едва 3,35%, малко повече от средствата за представителни разходи, които възлизат на 1,11%. Когато средствата са недостатъчни, а контролът – слаб, доброволческият труд на хората не може да замени задълженията на институциите.
Особено тревожно е, че всичко това се случва на фона на продължаващото безводие в Цариброд и общината. Вместо нерегламентираните сметища да бъдат премахвани и да се води безкомпромисна политика срещу замърсителите, те сякаш се толерират чрез мълчаливото бездействие на институциите. В такъв случай няма как да говорим за грижа към водата, когато се допуска безконтролно замърсяване на природата, от която идва тази вода.
Именно затова е трудно да се приеме, че докато хората влагат време, труд и сърце, за да направят селата си по-приветливи за живеене и по-привлекателни за посетители и туристи, институциите продължават да се правят на слепи и глухи пред проблема. И ако нещо ги накара да се задействат, то това ще бъде не неотдавнашното предизборно посещение в Цариброд на министърката на околната среда на Сърбия, а натискът на гражданите, който с всеки изминал ден става все по-силен и все по-непримирим.
За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари