Искат премахване на НВО в 10. клас, а МОН прави изпита още по-сложен
Докато все по-често се чуват призиви от учители, родители и образователни организации за премахване на националното външно оценяване (НВО) в 10. клас, Министерството на образованието и науката върви в точно обратната посока. Вместо да постави под въпрос смисъла на изпита, ведомството предлага той да стане по-дълъг, по-сложен и с още повече предмети.
Аргументът на голяма част от критиците е прост – изпитът след 10. клас не служи за нищо. За разлика от НВО след 7. клас, което е определящо за приема в гимназия, и матурите след 12. клас, които са условие за дипломиране и кандидатстване във висши училища, резултатът от десетокласния изпит не води до никаква следваща стъпка за ученика. Именно затова много учители определят изпита като административно упражнение, което създава допълнително напрежение, без реална полза.
Подобни мнения има и за националното външно оценяване след 4. клас, което също често е определяно като излишно натоварване за най-малките ученици.
На този фон Министерството на образованието и науката публикува за обществено обсъждане проект на промени, които не само не намаляват тежестта на НВО в 10. клас, а я увеличават.
Още предмети, повече време и нови въпроси
Според предложението още от учебната 2026/2027 година изпитът по български език и литература ще включва и въпроси по история и цивилизации и философия.
Новият тест ще съдържа общо 22 задачи. Осемнадесет от тях ще проверяват знанията по български език и литература, а четири ще бъдат посветени на история и философия.
Заедно с това времето за работа се увеличава от 90 на 120 минути, като така изпитът ще се изравни по продължителност с този по математика.
С други думи – вместо да се търси отговор на въпроса дали изпитът изобщо е необходим, Министерството предлага учениците да стоят пред тестовете още половин час и да отговарят на още повече въпроси.
След математиката идва ред и на литературата
Промяната всъщност не е изненада. Още тази година за първи път изпитът по математика в 10. клас беше превърнат в своеобразен многобой, включващ задачи по биология, химия, физика и астрономия, география и икономика.
През следващата година този модел остава. Единствената разлика е, че общият брой задачи ще бъде намален от 18 на 16, като десет от тях ще бъдат изцяло по математика.
Сега същата логика се пренася и върху изпита по български език и литература. Очевидно след като математиката вече не е само математика, идва ред и литературата да не бъде само литература.
МОН: Целта е по-широки знания
От Министерството обясняват, че новият формат е част от „плавната промяна“ на националните външни оценявания. Според ведомството идеята е учениците да развиват аналитично мислене, работа с текст, умения за решаване на казуси и граждански компетентности чрез интегриране на знания от различни предмети.
На теория това звучи логично. На практика обаче остава без отговор основният въпрос, който задават учители и родители – какъв е смисълът от един все по-сложен изпит, чиито резултати не променят по никакъв начин образователния път на ученика?
Общественото обсъждане започва
Проектите на заповедите са публикувани за обществено обсъждане, като всички заинтересовани страни могат да изпращат становища и предложения в едномесечен срок.
Засега не се предвиждат промени в националните външни оценявания след 4. и 7. клас, както и в държавните зрелостни изпити след 12. клас. Изпитите за десетокласниците ще се проведат на 16 и 18 юни, когато, както и тази година, дните ще бъдат неучебни.
Но ако обществените нагласи са насочени към отпадане на НВО в 10. клас, предложенията на МОН показват точно обратното – вместо по-малко изпитване, още повече задачи, още повече предмети и още повече време пред тестовете. За мнозина това изглежда като решение на проблем, който всъщност никой не е поставял.
Източник: balkanec.bg
Преместих го …
Кое ?!
Коментарът беше изтрит поради използването на нецензурни или неуместни изрази!
Коментарът беше изтрит поради използването на нецензурни или неуместни изрази!
МОН не стават за нищо!!!!!!!