Две годишнини - една и съща мисия
В помещенията на Народната библиотека „Детко Петров“ на 2 юли бяха тържествено отбелязани две знакови годишнини – 90 години от рождението на Детко Петров и 30 години издателска дейност на този светилник на българското слово в Цариброд.
Има личности, с чието име свързваме книги и памет. Детко Петров принадлежи именно към тях. Ако беше жив, вчера – на 2 юли 2026 г., щеше да навърши 90 години и междувременно вероятно щеше да е написал и издал още десетки сборници с разкази и романи. Цариброд снощи си спомни не само за писателя Детко Петров, но и за човека, който, макар и принуден от житейските и политическите обстоятелства да напусне родния си край и да намери своя път в Босна и Херцеговина, никога не престана да носи Цариброд в сърцето си и да пише за родното си място.
Неговите произведения са своеобразен мост между два свята – между Царибродско и Босна. В първия е роден, а във втория създава семейство и намира своеобразно убежище далеч от политическите си преследвачи, които не позволяват приживе да бъде представена дори една от книгите му, посветени на Цариброд. А каква е причината за това? През 50-те години на миналия век, заедно с още трима свои съученици, се обявява срещу въвеждането на полицейски час за учениците в града. След като е изключен от училището, макар и отличник на Царибродската гимназия, той е принуден да напусне и града. Лошата му характеристика, написана от полицията в Сърбия, го преследва до края на живота му.
Съдбата му последват и двамата му братя – Благой и Веселин. Благой заминава за България, а другият му брат Веселин – за Загреб, Хърватия. Родителите им остават да живеят в родното си село Пъртопопинци, където баща им многократно е привикван в полицията, за да дава показания. Благой, подобно на Детко, става писател, автор на едни от най-трогателните разкази за границата, съсипала голям брой човешки съдби и семейства. В разказите на Детко Петров също присъстват границата, родното му село Пъртопопинци и деветте села на Забърдието. Пише за майка си, която го е водила на съборите в Забърдието, за съхранените традиции, за духовите музики, за свижданията край границата на разделените роднини, но и за хората, останали въпреки трудностите и политическите превратности на родната земя. Творчеството му се превръща в свидетелство, че човек може да промени мястото, където живее, макар и не по свое желание, но не и корените си.
Детко Петров напуска този свят през 1990 г., когато започват войните в бивша Югославия. Семейството му се връща в Цариброд, където намира спокойствие и убежище след кръвопролитната война в Босна, приютила писателя като свой през 70-те години на миналия век в град Сански Мост.
През 2004 г., когато режимът на Милошевич вече е свален, с решение на Общинския съвет на Цариброд Народната библиотека в града, наследник на Царибродското градско читалище от 1891 г., приема неговото име. Това не е просто жест на уважение към един царибродски писател. Това е признание, че словото има силата да съхранява паметта на един народ дори тогава, когато граници и исторически обстоятелства разделят хората.
Символично е, че тази годишнина съвпадна и с още един значим юбилей – 30 години издателска дейност на библиотеката, в рамките на която са издадени над 120 заглавия с различно съдържание – исторически изследвания, книги за културно-историческото наследство, краеведски трудове, литературни произведения, етнографски и документални издания. Всяко едно от тях добавя още една страница към летописа на Царибродския край и пази спомена за неговите хора, села, обичаи и духовни ценности.
Деветдесет години от рождението на Детко Петров и тридесет години от началото на издателската дейност на библиотеката са символ на духовната приемственост. А книгите, които библиотеката издава, доказват, че Цариброд не просто пази своето минало – той продължава и да го пише.
За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари