От старото училище в свогенското село до Хижата във Враца и монумента на Околчица – следите на един архитект, чиито творби продължават да живеят десетилетия след него.
Старата училищна сграда в село Миланово, община Своге, която днес е получила нов живот като „Осика парк“, крие история, която отвежда далеч извън пределите на Искърското дефиле.
Нейният проект е дело на арх. Петър Христов Дограмаджиев – един от значимите архитекти, работили във Врачанския край през първата половина на XX век. Негови проекти и днес могат да бъдат видени във Враца, Мездра, на връх Околчица и на други места в Северозападна България.
Историята на училището в Миланово обаче има необичаен обрат – Дограмаджиев не успява да види сградата завършена.
Училището в Миланово
Историческите сведения за образованието в Миланово потвърждават, че архитект на новата училищна сграда е именно Дограмаджиев от Враца. Според местната история строителството преминава през труден и продължителен период, в който активно се включва и населението. На 6 февруари 1951 г. училището се премества в новата сграда, макар тя все още да не е напълно завършена.
Други сведения дават още по-интересна подробност – началото на строителството е поставено още в началото на 40-те години, когато са изградени основите. Войната забавя работата, а след 1945 г. строежът е възобновен с доброволния труд на местните хора.
Така сградата, която днес виждаме в Миланово, е своеобразен мост между две епохи. Замислена преди политическата промяна от 1944 г., тя е довършена при съвсем друга обществена система.
Но за да разберем защо името на нейния архитект е толкова интересно, трябва да напуснем Миланово и да тръгнем към Враца.
Архитектът, оставил своя почерк върху Враца
Петър Христов Дограмаджиев е роден във Враца в края на XIX век. Получава архитектурно образование в чужбина и след завръщането си започва професионална дейност в родния край.
За точното място на обучението му съществуват противоречиви сведения. Местни източници го определят като първия врачанин, завършил архитектура във Виена, докато публикации, посветени на българския архитектурен модернизъм, посочват Дармщат. Поради липсата на еднозначен първичен документ този детайл от биографията му остава все още неясен.
Преди да се отдаде на архитектурата, Дограмаджиев преминава и през армията. Данни от изследвания за българските офицери го посочват като участник в Първата световна война, достигнал впоследствие до чин капитан и отличен с ордените „За военна заслуга“ V степен и „За заслуга“.
„Хижата“ – неговият архитектурен символ
Вероятно най-разпознаваемото произведение на Петър Дограмаджиев е Туристическият дом над Враца, известен на поколения врачани просто като Хижата.
Основният камък е положен през 1925 г., а сградата е изградена с огромната подкрепа на врачанското гражданство и туристическото движение. На 8 декември 1926 г. е осветен салонът на дома. Архивни сведения посочват, че Дограмаджиев не само изработва проекта, но и дарява 6000 лева за начинанието.
Запазен е и текст на самия архитект, публикуван във в. „Читалищно дело“ през февруари 1926 г. В него той разкрива философията зад строежа – архитектурата да създава обществени блага и едновременно с това да пази природата като богатство.
Повече от век след раждането на идеята Хижата остава една от най-разпознаваемите постройки над Враца.
От Враца към Мездра
Друг голям проект отвежда Дограмаджиев в Мездра.
Там той проектира монументалния Дом-паметник на читалище „Просвета“. На 22 юли 1939 г. Дограмаджиев и общинският землемер Иван Леонкев дават строителната линия на бъдещата сграда с разгъната застроена площ от 840 кв. метра. Самото строителство се превръща в обществено начинание, в което участват жители и местни организации.
Първоначалният проект впечатлява с извита фасада, облицовка от бял камък, вертикално групирани прозорци и монументално архитектурно решение. По-късно сградата е сериозно преустроена и голяма част от първоначалния замисъл на архитекта е загубена.
С името на Дограмаджиев е свързана и историята на храм „Св. Георги Победоносец“ в Мездра. Архивните сведения показват, че архитектурно-инженерното бюро „инж. Н. Новоселски – арх. П. Дограмаджиев“ изработва проект във връзка с изграждането на църквата.
Следата му стига до Околчица
Един от най-значимите проекти, с които е свързано името на врачанския архитект, се намира на място, познато на почти всеки българин – връх Околчица.
През 1936 г. Ботевският комитет във Враца предприема изграждането на паметник на Христо Ботев и неговата чета. Проектът е на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски. Монументът е замислен във формата на 28-метров осмоконечен опълченски кръст, а строителството приключва през 1939 г.
След 1944 г. и самият паметник става жертва на политическата промяна – през 1947 г. кръстът е заменен с петолъчка. Едва през 1991 г. паметникът възвръща първоначалния си вид.
Проектирал е и училища
И тук откриваме любопитна връзка с Миланово.
Училището в свогенското село не е единственият подобен проект на Дограмаджиев. На 3 ноември 1940 г. в село Долна Кремена е положен основният камък на нова училищна сграда, чийто проектант също е той. Архивните сведения отбелязват дори присъствието му на церемонията.
Сред други обекти, свързвани с неговото име, е Горският дом в държавната гора „Овчи гръб“ над Враца, изграден през 1938 г. Дограмаджиев е определян като един от най-авторитетните врачански архитекти на своето време.
Негово дело е и архитектурната част на паметника на загиналите във войните във Враца от 1932 г., докато скулптурната работа е на известния Кирил Шиваров.
От архитектурата до Народното събрание
Животът на Дограмаджиев обаче не остава ограничен само до архитектурата.
Той влиза и в политиката и става народен представител в XXV Обикновено народно събрание. Той е включен и в парламентарната комисия към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството – сфера, пряко свързана с професията му.
XXV Народно събрание работи в драматичния период от 1940 до 1944 г.
След 9 септември 1944 г. това политическо минало определя и съдбата на архитекта. Като бивш народен представител той е изправен пред Втория върховен състав на Народния съд, създаден именно за съденето на депутатите от XXV Народно събрание.
Според публикувани биографични сведения Дограмаджиев получава присъда доживотен строг тъмничен затвор. За точната година на смъртта му обаче откритите източници се разминават и затова тя не може да бъде посочена категорично.
Съдбата не му позволява да види училището в Миланово завършено
Така историята отново ни връща там, откъдето започнахме – в Миланово.
Архитектът, проектирал една от най-впечатляващите туристически сгради във Враца, работил по монумента на Околчица, оставил следи в Мездра и проектирал обществени сгради в Северозападна България, създава и проекта за училището в това свогенско село.
Но съдбата не му позволява да види сградата такава, каквато я познават поколения жители на Миланово.
На 6 февруари 1951 г. учениците влизат в новото училище.
Десетилетия по-късно училищните гласове вече ги няма, а сградата има друго предназначение и друго име. Но архитектурата е останала.
И може би именно това е най-интересното в историята на Петър Дограмаджиев. Политическите режими се сменят, предназначението на сградите се променя, някои от тях са преустройвани, други са преживели периоди на забрава. Но близо век по-късно неговите каменни и тухлени следи продължават да стоят във Враца, Мездра, Миланово и на Околчица.
Източник: balkanec.bg
Много красиво и живописно селце, където с удоволствие прекарвах зимната и пролетна ваканции! Там се простират връх Соколец и Кобилини стени, както и паметника Септемврийци! В училището поритвахме за здраве! Ех, времена!