Изключителен малшанс лиши Владимир Далаклиев от спечелването на директна квота за Олимпийските игри в Токио. Родният ни талант игра много силно на Европейските oлимпийски квалификации, които се проведоха в София през уикенда и въпреки че остана на крачка от целта си, спечели бронзов медал и се представи повече от достойно. В елитната надпревара участие взеха 280 таекуондисти от 42 страни, а само 16 квоти бяха разпределени общо за мъже и жени. 

Далаклиев, който бе подкрепян от двамата си треньори Пламен Трънски и Фарзад Золхадри, постигна две победи в първите си два мача, но в полуфиналите допусна загуба с 1 точка, която прекърши амбициите му за директно класиране на най-високия спортен форум. След изгубения полуфинал, Влади Далаклиев трябваше да спори за третото място, но съперникът му не се яви и бронзовият медал остана за него. Хипотетично все още има шанс за ботевградчанина да вземе участие на най-високия спортен форум. Това може да се случи ако евентуално някой от двамата финалисти, които спечелиха квоти, бъде хванат с допинг или поради някаква причина се откаже и по този начин отстъпи мястото си на родния ни състезател, който ще бъде първа резерва. 

В своята категория до 68 кг., Далаклиев се представи много силно. В първата си среща голямата ни надежда в таекуондото постигна инфарктна победа над поляка Матео Счесновски. В първите две части съперникът на Далаклиев водеше в резултата, но в третата част бронзовият ни медалст от световното първенство през 2017 година направи поредица от силни удари и след нокдаун от страна на българина се наложи полякът да потърси лекарска помощ. В крайна сметка редовното време завърши наравно 19:19 точки, но в продължението мощната атака на Далаклиев даде резултат и той излезе краен победител след златна точка.

Във втората си среща Владимир Далаклиев също игра блестящо и постигна впечатляваща победа над представител от Черна Гора. Още от самото начало на двубоя Влади наложи своя стил на игра и през цялата среща диктуваше темпото. Във втората част Далаклиев нанесе поредица от удари, които му дадоха преднина в резултата. В последната част той увеличи разликата в точките и в крайна сметка се наложи с 14:9. Така Далаклиев отиде на полуфинал, където се изправи срещу европейския шампион Хакан Реджбер от Турция. 

Решителната среща също бе много инфарктна и изпълнена с обрати и драматични моменти. Нашият състезател поведе с 3:0 след ударно начало, но съперникът му успя да изравни. Влади бе по-настъпателен и атаките му дадоха своето отражение и българинът поведе отново. В последната ключова част, турчинът, който е европейски шампион, се събра и постигна обрат за втори път като до края задържа преднината си от една точка и спечели. В последната секунда Влади Далаклиев направи атака, която не бе зачетена и в крайна сметка подпечата неговата загуба с 8:9 точки. В един по-добър ден и малко повече спортен шанс срещата можеше да бъде с друг развой. Все пак Далаклиев остана с бронзовия медал, което е поредно престижно отличие за него. 

"За Влади бе страшно трудна тази квалификация. Той се готвеше с всички сили за 2020 година, но пандемията от COVID-19 отложи нещата с една година. На него това му струваше много. Още повече амортизация, напоследък имаше проблеми, декември месец изкара COVID-19, а след това изследванията му бяха много лоши. Издръжливостта и кондицията му бяха доста нарушени. Лекарите казаха, че това е следствие на вируса.Само той си знае през какво е минал, никога не е бил човек, който се оплаква или оправдава. Винаги се е борил до край. Аз лично знам колко шепи с обезболяващи е взимал, за да притъпява болката, за да участва на турнири по време на срещи. На всички е ясно колко са вредни, но без тях на моменти бе невъзможно да играе. Още през 2016 г. той беше в топ форма. Нямаше турнир от най-силния ранг G1 или G2, на който той да не беше взел медал и то или златен или сребърен. Беше фаворит за квота тогава, но скъса предна кръстна връзка 2 месеца преди квалификациите за Рио 2016 ,а в последствие игра контузен и показа, че е боец. Това е една от най-тежките контузии за един спортист, който го е изпитал знае за какво става въпрос. Коляното ти отказва при всяко едно по-рязко движение. Ето че 5 години по-късно той още изтърпява всеки един ден травмите си и не е спрял да се бори и се опитва да преодолява трудностите, въпреки амортизираното му тяло. Влади имаше проблеми и с кръста и с тазобедрената става, шест пъти си извади рамото, което също е една от най-тежките травми особено в нашия спорт. Нито веднъж не е ползвал това за свое оправдание или извинение. Това е много тежък психологически момент. Влади бе наясно със състоянието си и пое риска от нови контузии. Аз вярвам, че е дал всичко от себе си, просто шансът му се изплъзна буквално на косъм. Смятам, че от тук нататък го очакват много по-хубави неща, защото той го заслужава и няма невъзнаграден труд. Ако не се получи в едно, може би ще се отплати в друго. Ако не постигне мечтите си като състезател, то може би като треньор. Имаме доста талантливи млади състезатели в клуба, които ако продължават в същия дух са потенциални бъдещи фаворити. Като състезател аз също имах мечта да участвам на Олимпийски игри, през 2012 шансът ми се изплъзна, при Влади на два пъти така се случват нещата, но ние няма да спрем да се борим. Ще продължаваме с пълни сили да преследваме мечтата си, било то като треньори", сподели за balkanec.bg един от треньорите в "Сунг Ри" и бивш състезател Цветолюб Илиев. 

"За мен най-важното е, че Влади показа на младото поколение как трябва да се държи и да се бори докрай един спортист. Борба до последно - това винаги е бил неговият девиз. Ние бяхме сигурни в него, точно както през 2017 г., когато взе медал от световно. Въпреки че остана трети и е първа резерва, той е един голям победител, не само в спорта, но и в живота. Всички трениращи деца в нашия клуб намират един идол в него и се радвам, че могат директно да "пият от извора"  и да следват неговия пример, както се казва. Това е момче, което е продукт на нашия клуб, роден в нашия град, отрасъл е тук и е дал всички тези постижения за Ботевград и за клуб "Сунг Ри". Аз съм горд, че сме били спаринг партньори от деца и колеги като треньори, защото в Общината малко могат да се похвалят с такива кадри, които са израснали тук и са постигнали толкова много.", добави още Цветолюб Илиев