Докато държавата говори за равен старт и равни възможности за всички ученици, в сянка остава въпросът има ли изобщо равен старт за самите учители в българската образователна система.
През последните години не един министър на образованието подчертаваше, че училищните директори разполагат с по-голяма свобода при управлението на учебните заведения в рамките на закона. Именно тази свобода обаче все по-често води до сериозни различия между отделните училища – както по отношение на условията на труд, така и на заплащане, придобивки и ангажименти.
Една от най-видимите разлики е свързана със заплатите. Макар всички училища да са длъжни да спазват минималните прагове за възнаграждения, директорите имат право по свое усмотрение и според бюджета да определят по-високи заплати и допълнителни стимули. Така се стига до ситуация, в която големите и т.нар. „елитни“ училища могат да предложат значително по-добри условия от малките учебни заведения с ограничени бюджети.
Логично възниква въпросът къде един млад и мотивиран учител би предпочел да работи – в училище с по-добро заплащане и стимули или в такова, което трудно покрива базовите си разходи. В резултат неравенството между училищата постепенно се превръща и в неравенство между самите ученици, защото качествените преподаватели естествено търсят по-добри условия за труд.
Сериозни разминавания има и по отношение на работното време. В някои училища учителите са задължени да присъстват в строго определен часови диапазон, докато в други преподавателите идват само за часовете си и след това напускат. И тук решението често зависи основно от вътрешна заповед на директора, макар нормативната рамка да е една и съща за всички.
Подобна е ситуацията и по време на неучебните дни около държавните зрелостни изпити. Част от учителите участват като квестори и са ангажирани с организацията на матурите, но други – особено в основните училища – нямат подобни задължения. В едни училища тези дни се разрешават като отпуск или се използват за административна работа, а в други учителите са задължавани да изпълняват дейности, които често нямат нищо общо с преподавателската професия – почистване, подреждане, ремонтни дейности или формално „присъствие“ за няколко часа.
Сходни различия се наблюдават и през лятната ваканция. Летните дежурства също се определят със заповед на директора, в която е коментирано основно работното време, но в някои случаи на учителите се възлагат дейности без заповед като боядисване, шпакловане, плевене на градинки и други задачи, които трудно могат да бъдат определени като част от педагогическата работа.
Всичко това поставя въпроса дали системата действително осигурява равнопоставеност за хората, от които зависи качеството на образованието. Защото обществото очаква високо ниво на обучение и равен старт за учениците, но това трудно може да се постигне, ако самите учители работят при толкова различни условия.
Темата за делегираните бюджети и принципа „парите следват ученика“ отдавна присъства в публичния дебат. Може би обаче е време да се обърне по-сериозно внимание и на правомощията, които директорите получават при управлението на училищата, както и на необходимостта от по-ясни правила, които да гарантират по-равнопоставени условия за учителите в цялата страна.
Източник: balkanec.bg
Абе,нали лапат големите пари,и сега иде лято с големи отпуски които ние просто мъртвите неседящи на Олимп не познаваме,безплатни почивки на море,плажове, барове и ресторанти на гърба на хората а,че децата ни прости и невъзпитани кой го интересува, важното да се бара парата,другото само е така за очи.
Ставай и ти даскал, какво чакаш
Ако всички сме даскали кой ще работи, и ще ти изкарва заплатата, та да можем да се храниш семейството госпожа,първо си заслужете парите които ние ви даваме и тогава давайте акъл, наблегнете повече на възпитанието и образованоста на децата ни,все пак ние не ви ги пращаме да ду биете лафа и пиете кафето с тях,а като се приберат вкъщи хем прости,хем невъзпитани. Качество трябва госпожа,а не пълнеж.
Избран веднъж,а изборът на всеки директор е политически, той практически каквото и да направи, вече не може да бъде махнат от поста. Кво да прайш, "прекрасни закони".
Кажи че е учителка и повече не говори . Да кажат какви подаръци искат от родителите особенно по детските градини , златна грина с колие , чанта за 300 € и такива
Нека спрат практиката, делигорани бюджети, те сами ще се разбягват. Сега партии ги назначават, партии печелят, общините цоцат, а за децата нищо, а и естествено и учителският екип намазва с нещичко. Държавното управление обърне ли палачинка та, те сами ще се разбягват или ще станат отговорни.
Както каза една “ какво ми носят цветя да ми донесат една бутилка …
Отношението на госпожите към децата се определя от финансовите възможности и статус на родителите .
Парата прави играта.