Еньовден, празнуван на 24 юни, е български народен празник, който съчетава традиции и обреди с православното честване на рождението на Св. Йоан Кръстител. В различните региони на България, празникът носи различни имена - в Софийска област е известен като Яневден, в Струга като Иванден, в Охрид като Ивъндън, а във Великотърновско като Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, което придава специално значение на обичаите, свързани с култа към Слънцето.

Според народните поверия, на Еньовден започва далечното начало на зимата. Казва се, че "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Сутринта на празника, когато изгрява Слънцето, се вярва, че то "трепти" и "играе". Този, който успее да види това явление, ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев, хората се обръщат с лице към Слънцето и наблюдават сянката си през рамо. Ако сянката се отразява цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а ако се очертае наполовина, той ще боледува.

Празникът е свързан и с различни ритуали за здраве. Слънцето се вярва, че се окъпва във водоизточниците, правейки водата лековита. Росата, която пада сутринта, е с особена магическа сила, затова хората се мият в течаща вода или се търкалят в росата за здраве. Освен това, се смята, че на Еньовден различните билки и треви имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Жените, баячки и магьосници, берат билки рано сутринта, които използват за лекуване и правене на магии през годината.

Еньовден е и време за гадаене и защита на реколтата. На този ден се правят китки и венци от набраните билки, които се наричат за всеки член на семейството. Сутринта се гадае по китката за здравето на този, на когото е наречена. Венците и китките се използват през годината за лекуване на болести, а големият еньовски венец се използва за преминаване за здраве. Празникът е свързан и с ритуали за предпазване на реколтата от магии и кражби на плодородие, както и със забраната да се жъне на този ден, за да се избегне гнева на Свети Еньо.

Днешният ден съчетава в себе си богатството на българските народни вярвания и традиции с християнската вяра, създавайки уникална културна и духовна връзка между миналото и настоящето.

Източник: balkanec.bg