Българските традиции винаги са били не просто обичай или празничен ритуал, а своеобразен мост между поколенията. За българите в Цариброд те са част от паметта, която е съхранила народностното самосъзнание и е запазила чувството за принадлежност към българските корени. Еньовден съчетава в себе си народната мъдрост, почитта към природата и съхранената памет на българите!
Еньовден е един от най-тачените български народни празници, в който според народните вярвания слънцето притежава най-голямата си сила, а природата разкрива своите лечебни тайни. На времето, още преди изгрев слънце, жените в Царибродско излизали на поляните и планинските склонове да берат билки, вярвайки, че именно на този ден те имат най-голямата целебна мощ. Венците от набраните лечебни билки преди изгрев слънце, независимо дали са „77 и половина“, или по-малко, и преминаването под Еньовския венец за здраве и плодородие са оставили дълбока следа в паметта на поколения царибродчани.
Хубавото в случая е, че традицията с брането на лечебни билки рано сутрин на Еньовден по поляните край Цариброд, в Бурела, Забърдието и Стара планина е жива и до днес, което се дължи най-вече на популярността на някогашните билкари и знахари от Царибродско, които лекували с билки и баене много болести сред хората и добитъка. Всяко село си имало свой билкар, който успешно лекувал определена болест. Може би най-известна и ненадмината до днес си остава билкарката баба Тала от село Мъзгош, която успешно лекувала синузит, но и Садинка Иванова от село Бребевница, която успешно лекувала болестта „руса“, и няколкото билкарки от село Радейна, които лекували „от сугреби“ с баене, както и алергии с помощта на див девисил, който растял единствено в гората край село Бански дол в Бурела.
Еньовден е празник, на който в Царибродско му викат и Св. Иван Бильобер. На този ден, освен брането на билки и изплитането на венци, се кичат и оброците в полята и горите. Смята се, че в случай на болест този, който откъсне листо от „еньовския венец“ на оброка, ще се излекува. А ако на Еньовден вали дъжд, то капките, които се стичат от оброка, се събират в шепа и с тях се изплакват очите. Практиката на царибродските билкари потвърждава успешното излекуване на хора с очни заболявания по този начин.
Разбира се, че сега ритуалите са по-скромни, защото са намалели и жителите по селата. Но въпреки всичко брането на билки на Еньовден се е запазило като стародавна българска традиция. Киченето на оброците – също. Лечебните практики, предавани от поколения местни българи, също са се запазили до днес. В тези ритуали и лечебни практики, натрупани през вековете, се крие дълбоката почит на хората към земята, лековитостта на растенията и водата, и хармонията между човека и природата.
Еньовден ни напомня и за непреходните ценности, съхранени в разказите, народните песни и диалектните думи, като: еньово билье, яновче, бел равнеж, отодовка, венъц, бакърено котле, нишан, ладуванье, обричанье и пр. Ритуалите с празничните събирания на Еньовден са живият символ на духовната устойчивост на българите и връзката между поколенията – празник на светлината, природата и надеждата, които продължават да живеят в сърцата на царибродските българи.
За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд
Източник: balkanec.bg
Ами, да берат билки тогава.