Представяме Ви едно много интересно и подробно интервю с Георги Сираков - човек съхраняващ калотинските история и дух. Роден на 29 февруари 1964г. в София. В района на Калотина е от 1985г. Сираков е бивш военен от Гранични войски, където се пенсионира с чин капитан. Той е и бивш председател на Народно читалище "Пробуда-1928" - с. Калотина.

Разкажи кога и какво те доведе в Калотина?
- Съпругата ми е от Калотина. Сключихме граждански брак през 2000 година. Както се казва, станах „заврян” зет!

Как се разви живота ти от тогава да днес?
- През 2002 г. се преместих да служа в ГПУ-Калотина. Тук се и пенсионирах през 2004 г. В следващите осем години работех в сферата на охранителната дейност. През 2014 г. бях избран за председател на читалището в селото на доброволни начала. Напуснах през 2017 г., когато изтече тригодишния ми мандат. През 2018 г. се роди първата ми внучка – Гергана, а само преди две седмици станах дядо за втори път, отново на внучка – Даяна!

Разкажи нещо интересно от Калотина или района от времето когато си бил в гранични войски.
- В района съм от 1985 г. В един дъждовен ноемврийски ден започнах граничарската си служба като офицер на заставата в село Липинци. По онова време в Липинци живееха постоянно около 35 души. Спомням си, че в смесения магазин на селото обикновено в петък и събота ставаше много оживено. Дошлите за почивните дни се събираха там. Сега Липинци представлява тъжна гледка. През зимата остават 1-2 човека... През лятото е малко по-добре. А за заставата какво да кажа? Сега представлява не само тъжна, но и ужасяваща гледка! Сградата започва малко по малко да се руши, двора и плаца са целите в бурени, като в джунгла!!!

Когато бях командир на заставата в село Вишан, при мен близо една година служеше известния сега артист Любомир Нейков, като още тогава си личеше, че е роден да бъде комик!

В ГПУ-Калотина бях от 2002 до 2004 година, когато се пенсионирах. Това беше един период, когато почти ежедневно се задържаха лица, опитващи се да нарушат държавната ни граница. Спомням си един случай, когато по сигнал на местен жител задържахме на броени метри от границата крайно опасен турски гражданин, издирван от Интерпол за тройно убийство, което извършил в Англия!

Какъв беше обликът на Калотина по времето когато имаше наборни войници?
- Когато имаше войници на заставата, Калотина беше по-оживено място! Знам за много случаи, когато войници от заставата след уволнението си са се женили за момичета от Калотина. Местното население пък от своя страна оказваше неоценима помощ на граничарите по охраната на границата. Десетки нарушители на границата биваха задържани след подадени сигнали от местни жители!

Бил си и председател на читалището, разкажи за този период.
- Както стана дума по-горе, бях председател на читалището за периода август 2014 г. до август 2017 г. Всичко започна, когато отидох до библиотеката да потърся една книга. Дълго време не бях ходил там и когато влязох в библиотеката, видях, че има около 6000 тома книги, но повечето рафтове не бяха подредени както трябва. Освен това времето беше лошо, валеше дъжд и понеже покрива на сградата не беше ремонтиран не години, а може би десетилетия, беше прокапал. Водата се стичаше в коридора и още на няколко места! Тогава са зарекох, че ще направя всичко възможно, но покривът ще бъде ремонтиран, а библиотеката ще бъде попълнена с книги!

Началото беше много трудно, но с помощта на няколко човека, малко по малко нещата взеха да се променят. По идея на няколко жени от Калотина, беше създадена женска танцова група, която нарекохме „Калотина”. Създадена беше и детска танцова група, която след гласуване беше наречена „Калотинче”. Тук искам да благодаря на Моника Маркова, ръководител на двете групи, която ги ръководи чудесно.

През месец октомври 2016 г. беше извършен основен ремонт на покрива на сградата на читалището. С това главната задача, която си бях поставил, беше изпълнена.

За трите години, в които ръководех читалището, нека на звучи като самохвалство, но имам право на това, след като изразходвах много нерви, преодолях много трудности, изразходвах много лични средства без да получавам заплата, читалищната библиотека беше попълнена с още над 11 000 тома книги. Част от тях бяха закупени с пари от бюджета на читалището, но по-голямата част беше от дарения. Тук искам да изкажа благодарност на дарителите, разбира се, няма да изброя всичките, за да не пропусна някой, но ще спомена имената на хората, осигурили най-много книги. Мария Ефремова, благодарение на нея, беше осъществена връзка с Централна библиотека на БАН, откъдето многократно бяха дарявани книги. Освен това, с помощта на нейни приятели бяха събрани и дарени няколко хиляди тома, като те едвам се побраха в товарно бусче и транспортирани до Калотина. Така и втората задача беше изпълнена.

Ще отбележа и едно интересно мнение. При посещение на библиотеката от семейство Станчеви, и двамата писатели, г-жа Станчева заяви, че в нашата библиотека има книги, които е търсила в други библиотеки, но не ги е намирала! Освен това и двамата заявиха, че нашата библиотека е с повече книги от библиотека в гр. Костинброд, където те живеят!

Традиция стана да се провеждат тържества по случай 24 май, ден на славянската писменост и книжнина, освен това и празник на читалището. Тържество за Коледа и Нова година, за деня на родилната помощ – Бабинден, за Международния ден на жената – 8 март и други.

За първото тържество, по случай 24 май 2015 г. например ще спомена, че в салона на читалището и двора дойдоха над 120 души! Част от тях бяха хора, свързани по някакъв начин с Калотина и работещи в чужбина. Тук се срещнаха с приятели и познати, с които не се бяха виждали от години! Скъп гост на тържеството беше Людмил Мирков, син на дългогодишният директор на училището в Калотина, поетът Виктор Мирков, който освен това е бил и председател на читалището в най-добрите години на същото. Людмил Мирков е един от най-големите дарители, като дълги години осигурява финансирането на читалището за интернет! Стана чудесна, непринудена среща. От този празник стана традиция на празниците да вземат участие и младежите от танцов ансамбъл „Ритмика” от гр. Драгоман.

За Коледните тържества ще отбележа, че на тях присъстваха много жители на Калотина и района, а и често гости от други места. Но най-щастливи бяха децата от Калотина, защото Дядо Коледа не ги забрави нито веднъж и с помощта на Снежанка винаги им раздаваше подаръци. Следваха много музика, танци, хора и веселие! Искам да спомена за един дарител – Светла Стойчева, собственик на туроператорска фирма „Интер Травел Сървиз”. Тя беше един от най-големите дарители на читалището, осигурявайки го с костюм за Дядо Коледа, озвучителна техника, парични средства и др. Говоря за нея в минало време, защото тя почина през 2018 година... Бог да я прости!

Няколко пъти младежи от Калотина и общината празнуваха нова година в читалищния салон!

Бяха организирани две екскурзии за жителите на Калотина и Беренде извор. Едната беше до Гигинския манастир „Свети Свети Козма и Дамян”, гр. Трън, Музея на киселото мляко в с. Студен извор и Музея на керамиката в с. Бусинци.
Другата екскурзия беше до Република Сърбия, където бяха посетени Суковския и Погановския манастири. Посетен беше и Димитровград (Цариброд).

Стана хубава традиция децата да изработват мартеници и рисунки за Баба Марта, а също така и за Великден да боядисват яйца и да рисуват картички.

Създадохме и кръжок по начална компютърна грамотност, не само за деца, но и за възрастни. Бяха закупени два броя компютърни конфигурации. Читалището беше абонирано за интернет.
Всяка година се извършваше абонамент за вестници и списания, в някои случаи за над 150 лева!

Да не пропусна и факта, че беше подменена изцяло електрическата инсталация на сградата, тъй като старата инсталация беше станала опасна и редовно създаваше проблеми.

От 2015 г. стана традиция читалището да издава стенни календари, които биваха подарявани на жители на Калотина и района, а също така и на гости от други места.
Организирани бяха няколко постоянни изложби – за средновековната църква „Свети Никола” в Дивина махала, за Калотина и района, с рисунки на децата от Калотина на различни теми и за ежедневието на читалището. Направен беше изцяло нов битов кът, където са изложени предмети от ежедневието на хората от района и много носии от миналото.
Читалището има своя група в социалната мрежа „Фейсбук”, която създадох аз – НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ПРОБУДА-1928” – СЕЛО КАЛОТИНА, групата е публична и всеки желаещ може да се присъедини към нея. В момента в нея членуват 428 души.
През месец май 2018 г. читалището отпразнува своя 90 годишен юбилей. Във връзка с празника, председателя на читалището г-жа Лидия Божилова (Бог да я прости!) ме помоли да изготвя алманах за читалището. Направих го с удоволствие, като в алманаха има много снимки и интересни материали от историята на района и читалището.

И накрая на този въпрос искам да изкажа благодарността си към хората, оказвали ми най-голяма помощ относно изпълнението на читалищните мероприятия. На секретаря на читалището Ивана Иванова, с която се сработихме много добре, на Мартин Ивайлов Симеонов за ръководенето на кръжока, за помощта му при извършването на цялостната инвентаризация на читалищното имущество, на, както вече стана дума Моника Маркова, на Борил Ангелов за помощта му по въпросите на интернет, компютрите и др.

А ако попитате, коя е най-голямата ми награда за всичко това, ще ви отговоря по следния начин: На тържество по случай 24 май 2017 г., в салона на читалището дойдоха двама млади французи, които се завръщаха във Франция от пътешествие с колела до някои азиатски държави. Та попадайки на тържеството, двамата останаха за няколко часа. И само след половин час, гледайки народните хора, станаха и се хванаха на хорото! Е, гледката беше малко комична, но особено единия от тях, след няколко минути вече се справяше доста добре. Ето, това е най-голямата ми награда, двама французи да заиграят българско хоро в салона на нашето читалище!

Кое е най-ценното нематериално богатство на Калотина и района?
- Децата и младите хора! Колкото и малко да са сега, но все пак ги има! Те са бъдещето на Калотина, стига да не отидат след време да живеят на други места. Трудно ще е, защото в момента е изключително трудно за млад човек да живее в село като Калотина. Няма работа, няма транспорт, няма развлечения, но това е проблем не само тук. Виждаме, че селата се обезлюдяват бавно, но сигурно! Но това е тема на друг разговор...

Обичаш да събираш архивни материали за селото, как се зароди това ти хоби?
- От малък обичам историята като цяло. Още като ученик съм печелил ученически викторини по история, включително и окръжна (тогава бяха окръзи) средношколска викторина в гр. Нови Искър.
Относно събирането на архивни материали за Калотина ще допълня, че събирам материали и за част от селата, които преди години са влизали в състава на Калотинската селска община като Липинци, Чепърлинци, Беренде, Беренде извор, Ново Бърдо. Но да се върна на въпроса как се зароди това. Всичко започна от момента, когато разбрах за средновековната църква „Св. Никола” в Дивина махала. Позаинтересувах се за нейната история. И покрай това откривах интересни данни не само за тази църква, но и много сведения от миналото на Калотина и съседните села. Постепенно се събраха доста ценни истории, факти, данни и др. Много неща открих и в библиотеката на читалището в Калотина. Отделно в Държавен вестник открих уникални сведения. Много неща открих и в публикувани броеве на вестниците „Нишава”, „Цариброд”, списание „Домашен учител” и „Клопотар”, всичките издавани в Цариброд, когато този град е бил в пределите на България, а самите публикации са в сайта „Стари Цариброд”! В този сайт са публикувани почти всички броеве на вестник „Братство” от 1959г. до сега. Това е вестник, издаван на български език за българското малцинство, живеещо в Югославия, сега в Сърбия.

Много ценни са и разказите на местни жители.

Понеже стана дума, че събирам материали и за част от селата, които са били съставна част от Калотинската селска община, ще споделя един малко известен факт. А именно, че село Драгоман няколко години е било към община Калотина, например през 1883 година!

Този архив вече надхвърля над 500 страници формат А4, но има още много необработени материали.

- Коя е най-ценната ти находка от това естество?
Открих много интересни неща от миналото на Калотина и района. Ще спомена няколко от тях.
Оказа се, че Калотина е едно от най-старите селища в Средна Западна България. В сайта svetimesta.com има много интересни факти за селото. Всеки може да ги прочете. Освен това съм създал страница на селото във „Фейсбук” – „село Калотина”, в момента е харесана от над 1600 души и там има много интересни неща за района.

По време на турското робство, село Калотина се е ползвало с някои привилегии, защото населението е охранявало прохода „Дервен” и дефилето на Нишава от разбойници, били са т. нар. „дервентаджии”. Открих интересен факт от онова далечно време. През XVII век, през прохода „Дервен” преминава отряд на граф Пиколомини на път за Цариград с дипломатическа мисия. Та въпросния отряд извършва много безчинства над част от местното население – грабежи, побоища и т.н. След няколко месеца графа и неговия отряд се завръщат от Цариград за Виена. Пътят им отново преминава през прохода „Дервен”. Някъде по средата на прохода, между Драгоман и Калотина обаче ги очаква голяма група мъже от Калотина и околните села, въоръжени с коси и мотики. Нападат отряда и избиват за отмъщение по-голямата част от него, а граф Пиколомини едва успява да се спаси с бягство към Цариброд!

Друг интересен факт е, че на 15 август 1910 г. голяма група от Министерство на народното просвещение в състав: Андрей Протич - н-к на бюрото на културния институт при Министерството на народното просвещение, д-р Богдан Филов (бъдещия министър-председател на България) уредник на народния музей, Мушмов - чиновник при същия музей, Йордан Иванов, Хар. К. Тачев художник - декоратор, Трайчев - фотограф и Георги Балашчев - редактор на сп. „Минало” и старинатор, са посетили с. Беренде, където са направили снимки в църквата „Св. Св. Петър и Павел”. След Беренде, старинаторите са разгледали храмовете в с. Разбоище и с. Калотина и са останали много учудени и впечатлени от тези старини.

Накрая още нещо интересно. С помощта на възрастни хора от Калотина и издирване в Централния военен архив открих, че бащата на известната ни актриса Гинка Константинова Станчева - Константин Николов Станчев е от село Калотина, махала Негован дол! Дядо Станчо, по спомен на възрастни хора е бил основател на техния род. Константин Станчев участва във Втората световна в състава на Първи пехотен полк, 3 дружина. Имал е военно звание ефрейтор. Загива на 1 ноември 1944 година край река Пчиня, намираща се в Кумановска околия, в Югославия.
Погребан е в манастира „Св. отец Григор”, Пчинска околия.

Интервюто проведе: Ангел Лазаров