На 5 юни, София бе домакин на престижен Европейски минен бизнес форум, на който модератор в панела „Устойчиво развитие – влиянието и приносът на минната индустрия за икономиката на регионите“, бе икономистът Петър Ганев – старши изследовател в Института за пазарна икономика.

- Г-н Ганев, каква е практическата полза – за индустрията у нас, за хората и за държавата ни, от провеждането на такъв Европейски минен бизнес форум?

- Ползата, която е по-малко видима, е първата част на форума - с чуждестранните гости. В нея се обсъждат големите европейски теми. Виждаме, че всички зелени политики влияят сериозно върху индустрията, особено на тежката индустрия, енергоемката индустрия. Дискусиите за европейските политики за критичните суровини, за зелените политики, са важни, за да участваме и ние в тях, а не да ги получаваме накрая като готов пакет, който дори не разбираме как да приложим.

Гласът на българската минна индустрия трябва да се чува и тя трябва да участва във формулирането на политики, тъй като минната ни индустрия има своите позиции в Европа, като показатели.

Втората част на форума е с акцент вътрешната насоченост – за устойчивото развитие, за регионалния ефект, как влияе минната индустрия на работните места, на инвестициите в страната, защо има трансформиращ ефект в регионите – неща, които са по-познати , но е хубаво да се казват обобщено.

- Г-н Ганев, на днешния международен форум бяха посочени много добри примери и практики за публично-частно партньорство. За съжаление, у нас много често, когато има публично-частно партньорство, накрая то става само частно и публичният интерес не е защитен. Как се постига този баланс в минерално-суровинния отрасъл и взаимодействието му с общините, така че да бъде удовлетворен и публичния интерес, и частния?

- Говорим за партньорство между бизнеса и публичната сфера – често общини. Публично-частното партньорство може да е под различна форма – както е болницата в Панагюрище, може да е просто дарение на компанията към общината, с което тя финансира ремонт на пътища, ремонт на покрив на училище, или директно насочен ресурс към общински заведения.

Има много форми, но това, което е важно – има ли ангажираност на частната компания , тя има ли ресурса да го направи и дали се постига това, което наричаме трансформиращ ефект. Примерите от България и от регионите показват, че по-скоро да . Виждаме го в Средногорието, в Етрополе, в Крумовград. Това са големи компании в сравнително малки общини и те имат ресурса и желанието, а и възможността да променят цели сфери – здравеопазване, туризъм, спорт и култура.