Изкуството обединява хората, които имат интерес към него и го смятат за важна част от културата, както и са водени от душевни потребности към красотата и начините за изразяване на вътрешния свят и връзката му с действителността. Както хората, занимаващи се с всякакви форми на изкуство, така и тези, които упражняват други нехудожествени професии, обичат да имат хубави книги и красиви изделия на изкуството вкъщи. Най-много се социализират хората, когато посещават изложби. Лично на мен ми харесва идеята да организирам изложби - не само да излагам картините си, но и да се социализираме, да сме съпричастни към поддържането на всякакви форми на изкуството, като съживяваме културните дадености на обществото, освен да сме неразривна част от проблемите с икономиката, политиката, науката и други области на живота.

Да, може да се каже, че е град на художници, но не заради някакви особености, които са свързани с мястото на града. По-скоро градовете и селищата могат да се похвалят с повече художници, които имат възможност да се обучават по рисуване в художествена гимназия или академия, или университет по изящни изкуства, които са на разположение в самия град или в близост до по-голям град. От по-отдалечени места, където няма лесен достъп до подобни гимназии и университети, само някои кандидати имат помощ от родителите си да постъпват да учат там, за да се утвърдят като художници. Според духа на статистиката, която не знам дали е направена за художниците в България, или според моето „интуитивно” усещане, творящите и тези, които не са използвали своя потенциал и талант (или си го знаят, или не си го осъзнават) за това да стават художници, са равномерно разпределени по цялата страна и няма места, където да са повече от другите, или пък по-малко. По-скоро трябва да се гледа там, какви са предпоставките и възможностите, или липса на такива, за откриване на таланти и въвеждането им по пътя на упражняването на своите творчески дейности. Идва също от влиянието на родителите, които одобряват или се страхуват децата им да стават хора на изкуството, защото смятат, че това няма да ги превръща във финансово независими личности, които сами да си изкарват прехраната и сами да могат да издържат своето бъдеще семейство. А тези, които одобряват или насърчават развитието на художествените заложби в децата си, имат много силни фактори като любов към изкуството или някой от тях упражнява нещо в тази област, или имат връзки с други хора на изкуството, от които получават подкрепа и обективна оценка относно стойността на творчески изяви в детето или децата им. Възможно е някои родители да нямат никакви връзки с изкуството, но да са достатъчно интелигентни, за да одобряват не само влечението на детето им към изкуството, но и поради това, че проявяват талант, който ги впечатлява.

Голяма и хубава зала за организиране на изложби, която може би скоро ще се реализира, защото съм чул, че се подготвя проект за това. Има една стара, но стабилна и здрава сграда, която надявам се да се реновира и превърне в Център на културата и изкуството, което само по себе си ще е изключително постижение в такъв разрастващ се град като нашия. Иначе засега се задоволявам с малката зала в читалището, където почти всяка година откривам изложба. Има кафяви ламперии в нея, което не подхожда за излагане на картини, а стените трябва да бъдат бели и залата трябва да бъде просторна, но не прекалено голяма и с прекалено висок таван. В смисъл, нито малка и тъмна зала, с нисък таван, нито голяма и прекалено светла, с висок таван – това имам предвид. Творците не трябва само да чакат, а и да изобретяват начини за по-добро финансиране на изкуството си, но това е достатъчно трудно в цялата ни страна. Трябва да си и бизнесмен и търговец, не само художник. С идеи. С проекти. Както и със социални умения за привличане или свързване с различни хора или фирми. Не е достатъчно да имаш само художествени умения, но и социални и в същото време – ако можеш да си и с добре развит практичен нюх, който не накърнява безкористността на изкуството, а го поддържа и на такава основа то може да вирее.

Който иска да промени света, трябва да погледне първо в себе си какво трябва да промени в себе си. От това изречение, което съм чел неколкократно, произтича посланието, че никой не може да промени света и да го подрежда според своите идеали. Понеже всеки си има своите идеали, а те се доближават или се различават малко или много помежду си, което предполага конфликт от противоречия. Така че остава другото изречение, на което също съм попадал – всеки да мете част от улицата пред своя дом. Така всеки ще допринася по нещо от себе си в обществото. Обичам да чета книги, както история, така и как се развиват нещата по света – в изкуството, религиозните течения, икономиката, донякъде и политиката. Според мен най-голямото духовно предизвикателство е всеки да се придържа към ценностна система, а пък гладен сиромах е жив дявол. Това е крайно изказване, по-скоро идеята ми е за противоречията между материалните и духовните ценности, които малко или много си намират някакъв баланс. Материя и дух не би трябвало да са във война помежду си, напротив, трябва да си взаимодействат не според материалните ценности, а според духовните. Материализмът е на второ място, но и в същото време е важна основа за изграждането на културата и изкуството.

Ако зависеше от мен… Най-просто казано и по изключително наивен и филантропски начин бих забранил войната. Не мога да бъда циничен, защото това не е правилна според мен философия, тя е пораженческа и песимистична, колкото и да е реалистична. Всичко идва от оформянето на различни религии и националности по света, всяка държава държи на своята идентичност, което е едно от нормалните стъпала на еволюцията, но пък това понякога поражда войни, а търговията е първият начин за създаване на международни отношения. Всяка държава, както и всяка личност, се чувства сигурна, когато има чувство за идентичност, която е изградена от своя история и идеология. Това предполага различни идентичности, които предизвикват противоречия помежду си и това извиква защитни механизми, а когато се намесва желание за завладяване на чужди територии, това поражда война, да не говорим, че се доближава до критериите за нацизъм. Глобализирането е илюзия. То е само на външно ниво, на нивото на икономическите и политически международни отношения, както и на туризма. Не може все още да съществуваме на основата на дзен, за да сме единни помежду си по света и да няма конфликти. Така че мога само да се надявам войните да спрат с времето и да се въдвори мир на този свят завинаги. По време на война хората понасят физически и психически поражения, загубват близките си, децата остават без родители, остават без жилища – нямат покрив, маса, на която да ядат, легло, на което да спят. Цял живот са се борили да имат покрив над главите си, а имотите стават все по-скъпи. Какъв абсурден парадокс. Изтикани навън в студен и враждебен свят, където няма тези нормални условия за живот и се превръщат в бездомници. Това е толкова очевиден факт, който ме потиска. И не проумявам защо трябва се водят войни именно по тези причини, свързани с обикновения живот на обикновените хора като нас.

Второто ми желание е да не се замърсява природата. Има още какво да се прави с организирането на изхвърлянето на боклуците и рециклирането им. Аз съм художник и се радвам на чистотата и красотата на природата, зарежда ме с енергия. Чистотата и подреждането е признак за любов не само към себе си, но и към другите и към света. Не на основата на цинизма и омразата, които пораждат хаос и дори замърсяване.

Бих им пожелал да правят най-доброто, на което са способни.