Само в Balkanec.bg: Поредна разходка до съседна Сърбия за весело рокенрол изкарване. Цел: град Ниш, крепостта „Нишка твърдява“, повод: половин век „Bijelo Dugme“.
„Bijelo Dugme“ – групата, създадената в югославско Сараево е тази, която донесе на Балканите „секса, наркотиците и рокенрола“. Ненадминатите класици, уважавани на целия полуостров (та дори и извън него) тази година честват 50 години. Водени от основният си двигател Горан Брегович, групата излезе на сцената с двама от общо тримата вокали минали през нея – Младен Войчич „Тифа“ и Ален Исламович. Липсва само Желко Бебек (все пак е на 79 години). Представиха ни хитове на няколко поколения в едно разтърсващо шоу, което продължи над два часа и половина. Концерта беше поделен на две основни части между двамата певачи - първата с Тифа (12 песни), втората с Ален (13 композиции) и накрая двамата заедно (4 композиции). Правим уговорката, че това е нещо като реюниън на бандата, тъй като тя не е действаща, но периодично се събира, като понякога в концертните спектакли взимат участие шумни брас секции (трубачи), цигулкови оркестри, мъжки и дамски хорове и др. На този концерт обаче си бяха в лицето на автентична рок банда.
Трябва да уточним и нещо важно: цялото събитие, под името „Oldtimer fest“ е голям фестивал, включващ изложба на ретро автомобили, живи изпълнители, сувенирни щандове, магазинчета, будки, скара, бира, ракия, виняк…
Концерта беше подгрян от местните сърбежи „Penthouse band“. На сцената за около час ни радваха цели десет музиканти, като четири от тях бяха кукли, ама истински, говорещи и успешно повъзбудиха мъжката част в публиката. Между добре направените класически кавъри (ABBA, Queen, Tina Turner, AC/DC, Bon Jovi) ни показаха и няколко авторски рок композиции.
Лека пауза за презареждане на горивото и на сцената са Дугметата. Хитовете се редят неспирно, Тифа е железен – „Padaju zvijezde“ (1984), „Ha, ha, ha“ (1980), „Meni se ne spava“ (1984), тъжната „Ako možeš, zaboravi“ (1983), пиков момент настъпис с откровенните „Lažeš“ (1984) и „Za Esmu“ (1984) изпято под преминаващите по огромните видео стени ретро-снимки на музикантите. Групарите почти не се налагаше да пеят, тази част я поде публиката. Между каменните зидове (концерта се проведе в самата крепост) звученето и настроението бяха зашеметяващи. Сета с Младен „Тифа“ завърши с народняшкия хит „Lipe cvatu, sve je isto k'o i lani“ (1984).
Следва смяна с Ален Ислaмович зад микрофона. Ударно начало с обединителната „Pljuni i zapjevaj moja Jugoslavijo“ (1986), на която е и кръстена и осмият им албум. „Zar ne vidiš da pravim budalu od sebe“ (1986), „Evo, zakleću se“ (1988), доста игривата "Ćiribiribela" (1988), звучащата като от извадена от ню уейв периода на прогресарите YES "Ako ima Boga" (1988), тъжно-замислената „A i ti me iznevjeri“ (1986). Една от най-ранните „Ne spavaj mala moja muzika dok svira“ (1974) върна времената на лудия хард/рокенрол с първия вокал Желко Бебек.
На третата част двамата вокали Тифа и Ален забиват „Hajdemo u planine“ (1986) и цялата публика запя песента обединяваща всички балканци, без значение от етнос, религия, националност - „Đurđevdan je a ja nisam s onom koju volim“ (1988). Неусетно слушаме и философската „Ima neka tajna veza“ (1975), с краткия си, но смислен текст. Същинският финал е „Ružica si bila, sada više nisi“ (1986).
Дълъг, обвит в мелодия, разбираеми текстове, чувства и спомени концерт, донесъл ни положителен заряд и обещание за още нови срещи с легендарните босненци.
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари