BGTSC организираха тежка гръцка вечер в българската столица. И не, не си мислете, че се е ляло неопределено количество узо на фона на сиртаки. Повод за провелият се концерт в клуб „Микстейп 5“ бе представянето на първата солова тава на гръцкия метъл-великан Сакис Толис. Музикантът е известен най-вече като основател на атинските блек/готик метъл легенди Rotting Christ, заслужили уважението и на българския фен. За подгряваща банда Сакис и компания бяха избрали съгражданите си On Thorns I lay – много опитна банда с над тридесетгодишна история и десет издадени албума. Мненията в публиката от поднесения ни готик/дуум варираха от „браааат, мязат на ранните Paradise Lost“, до „много еднообразни беее, сякаш се върти едно и също парче“. Не малка част от публиката беше дошла специално за тяхната изява. В 21:00 часа On Thorns I Lay се сбогуваха с нас и всичко затихна. Затихна до след двадесет минути…

На сцената са четирима – кумира Сакис Толис и трима сънародници от придружаващият го само за лайв участия бекграунд. Стилът в соловата тава на Сакис е чист готик метъл, за разлика от познатият ни на бандата му с брат му Rotting Christ – блек/готик, a в ранните години и елементи на дет/грайнд. Последователността е като в издадения албум, началото е дадено с мелодичното „My Salvation“, следва „Among The Fires Of Hell“, до третото “The Dawn Of A New Age” с готиния припев с фраза-клише „Ashes to ashes - Dust to dust“. Момчетата се раздават на макс и публиката е вцепенена от кристално чистия звук и същевременно мощен саунд. В паузата между парчетата Сакис поздрави и благодари на Бойко, визирайки организатора на концерта мистър Гюров от BGTSC, виновник за може би вече стотици метъл събития в страната. Сакис ни напомня, че всички ние сме паднали ангели с “We Are The Fallen Angels”. Дойде време и за леки изненади - парчета на Rotting Christ. Минаха през пироните: „Cine iubeshte si lasa“ с прекрасните женски напеви, “Tou Thanatou”, тежестта на “Pir Threontai” и един от последните хитове на бандата “Holy Mountain”. След кратка пауза и дръм соло усетихме, че идва краят с “Ira Incensus” и месомелачката “Non Serviam”, последваха пожеланията до нови срещи. Само за час и десет минути, получихме тонове музикална удовлетвореност.