През десетилетията, група Фактор се доказаха като неизменен фактор за родната сцена. Водени от големия, в буквален и преносен смисъл, басист Веселин Тодоров, вече 52 години са символ на безкомпромисния и неподвластен на времето твърд рок.

За тържество по повод половинвековната си история те бяха подкрепени от верни бойни другари: в началото Тангра удариха три „уейвърски“ хита, младата „алтернативна“ надежда Тома с неговата група, една нежна балада на Наско от Б.Т.Р., изпята под акомпанимента на Ясен от група ТЕ, за финал на загрявката са солидните Сигнал.

Идва и моментът на кулминацията на този концерт, самите Фактор. Трябва да уточним, че за над пет декади през бандата са минали много добри музиканти, но най-прясната и осезателна е смяната на дългогодишния и специфичен вокал Огнян Цолов, изпял най-големите им хитове. Това впрочем е и първо голямо сценично участие на новия глас Васил Стоянов и задачата му е доста трудна, дори непосилна - да влезе в обувките на Оги. Важно е желанието - старае се, интересна му е блендата, доста сходна с тази на Огнян, но... Цолов си е Цолов. Наистина трябва да го поздравим - достойно първо представяне пред препълнената зала 1 на НДК.

Началото е „хеви“ инструменталът от 1987 „Млечният път“, веднага просълзяване с великолепната балада „Главната улица“, следват „Това което бях“, „Непредвидливост“, веселата „Съседката“ (и четирите от 1988 г.). Върнаха годините назад с първия им официално издаден сингъл през 1976 г. „Китара на перона“, след философската „Ако днес те отмине приятел“ (1988 г.) станахме свидетели на шеметно барабанно соло на два сета инструменти, изпълнено от завърналия се от Щатите Йордан Стаменков и неговия син Аксел. Още една възстановена от „пепелта“, „Завръщане“ (1996), в оригинал с непрежалимия Вили Кавалджиев. Повод да бъде възстановена антивоенната „Как да стане сън войната“ (1987) е „случващите се от две години страшни неща“, както ни уведоми Весо Кокала. Тъжната „Самотният“ (1988) ни дава мотив всеки от нас да се замисли за важните неща в живота. „Срещу времето“ и поздрав за златното перо на българския рок Александър Петров с „Не ме събуждай“, и двете издадени в последния засега албум на бандата от 2016 г. Продължават с „До последен час“ (2000), песнопение в което в оригиналния рилийз от албума участват гости-светила от нашето рок-съсловие – Васил Найденов, Валди Тотев, Теодор „Тео“ Шишманов, Вили Кавалджиев (R.I.P.), Васил „Кръпката“ Георгиев, Цветан „Чочо“ Владовски (R.I.P.), Георги Минчев (R.I.P.), Георги Денков, Стефан Димитров.

Тишина, залата е с притаен дъх и за секунда всички сме обгърнати в пламъци, дадено е началото на най-големия им хит, вечната „Приятели“ (1987). Всички в залата са на крака и припяват на мелодичната магия. Всичко завършва с мощни аплаузи. Всякак е дошъл краят, но не! Весо Кокала ни информира, че в залата е Луиза, една от красивите баскетболистки участващи във веселото видео на рокендролчето „Високото момиче“ (1987). Изпълняват я за финал и добро весело настроение.

Грандиозната годишнина свърши! Ще се видим на шейсетата!