Историческата крепост в местността Боженишки Урвич стана обект на посещение на връх Националния ни празник – 3-ти март от екип на вестник "Сега". Материалът на репортера Искра Ценкова е поместен в секция "Туризъм". Съдействие за пресъздаване на историческите факти, оказаха екскурзоводът Десислава Иванова и директорът на Исторически музей Ботевград Тодорка Коцева.

„Аз, Драгомир, писах: Аз, севаст Огнян, бях кефалия при цар Шишман и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя….”.
Това гласи лаконичният надпис, издълбан в скалата от ръката на Драгомир под диктовката на севаст Огнян.  Той е единствената запазена и до днес старобългарска изповед, която свидетелства за турското нашествие на балканите и за кървавите битки за българщината. Намира се сред руините на Боженишки Урвич, един от стожерите на Втората българска държава, в околностите на Ботевградския Балкан. Надписът е скрит зад метално ограждение, за да не го повреди ръка на злосторник. Но за разлика от останалите крепости от старопланинската укрепителна система, която е възпирала варварските набези от север, дебелите стени са приютявали при опасност и хората от околните населени места. Точно покрай издълбаното в скалата средновековно послание, крепостта Боженишки Урвич е сравнително проучена за разлика от околните Паница Кале над с. Липница, Вълчиград над с. Литаково, Чешковград над Врачешкия манастир и крепостта Бодиловград, вдясно от Витиня, разказва Десислава Иванова, екскурзовод в Ботевградския музей. В него съхраняват много ценни реликви, намерени при археологическите разкопки на крепостта. Сред тях са и

 сребърни монети с лика на цар Иван Шишман,

последния български владетел  на Второто българско царство – 1327 на брой. Пазят се и останките от стенописите на изчезналата църква, издигала се някога на територията на Боженишки Урвич. Днес личат само основите й, но по оцелелите парченца от стенописите, учените съдят, че е конкурирала с блясъка Боянската.

Павел Дишев, дългогодишен директор на музея в Ботевград, започва проучванията си на крепостта край близкото село Боженица още през 60-те год. на миналия век. Първите разкопки са от 1971г. Експедицията взима името „Севаст Огнян”, а откритите тогава ранновизантийски монети от Юстин (управлявал 518 – 527г.) и Юстиниан (управлявал 527 – 565г.) му дават основание да твърди, че крепостта е строена още тогава. Осем години са нужни на учените, за да разкрият напълно останките й. Мястото, на което се намира е трудно за пристъпване, а от най-високата й точка не само са наблюдавани пътищата и проходите, но се е поддържала връзка и с други крепости от старопланинската система.

Село Боженица и днес разказва за странните обстоятелства, при които местността разбулва част от тайните си. Избледнелите през вековете спомени за страшните исторически събития от края на 14-и век, предавани от поколение на поколение, от уста на уста, възкръсват през 1919г. Тогава голяма буря събаря вековното дърво на хълма над селото, където местните са пасели овцете си. Овчарят Недялко Менковски ахнал от изненада, когато видял оголените букви в корена на поваленото дърво – разкривени и непонятни. И бързо съобщил на властите за откритието си. Така през 1922г. в Боженица пристигнал младият тогава историк Петър Мутафчиев, току – що завършил специализацията си по византийска история и гръцка палеография в Мюнхенския университет при световно известния учен Аугуст Хайзенберг. Бъдещият академик успял да разчете странните разкривени знаци на средновековното послание. Буквите са с различна големина, в началото са 22-сантиметрови, а в края са два пъти по –дребни, при това не са разпределени равномерно върху камъка. Може би книжовникът Драгомир е дълбал отчаяно скалата, с последни сили, следвайки повелята да засвидетелства предисторията, че на тая българска твърдина става нещо страшно. И с надеждата, че Божеството, за което се вярвало, че закриля крепостта, ще ги спаси и този път. Имало ли го е, нямало ли го е … Според легендата обаче огромната стъпка, запечатана преди повече от седем века върху камъка, е негова. А селото и до днес разказва, че точно заради Божествената закрила, въпреки последвалата разруха, твърдината им още е жива. Останките им са туристическа дестинация, а боженчани се надяват покрай богатото им историческо минало, покрай природата им – живописна и чиста, все повече да се развива.

 Боженица е близо до София, само на 77 км е североизточна посока, и на 16 км северозападно от Ботевград. Пътят до селото, макар и поизровен от тежкотоварни коли, които извличат дърва от района, бързо се взима с автомобил. Местните се радват и на удобната си автобусна връзка с Ботевград три пъти на ден.
 Тиха и делнично кротка, сякаш унесена в дрямка, Боженица става неузнаваема в почивните дни. Тогава пристигат

 катерачите и любителите на парапланеризма,

за които това райско кътче е любимо място за екстремален спорт. Идват и туристите, запътили се към Боженишки Урвич, за да се полюбуват на спиращата дъха гледка от Войводините скали – най – високата му точка, да отдъхнат и пренощуват в почивната база под крепостта. А бълбукащата през селото река Бебреш, за която се говори как навремето е била толкова пълноводна, че във водите й са плували огромни сомове, днес привлича рибари от близо и далече.

 Старият римски път между селото и крепостта днес е обрасъл, но следите му още личат. На него археолозите са открили надпис, възхваляващ триумфиаторите Валентиян и Грациян, който се пази в историческия музей на Ботевград. Надали римляните са сложили паметна плоча в пустош. Явно в тая част на Старопланинския Предбалкан е кипял оживен обществен, търговски, културен живот, но миналото на това красиво парче земя остава забулено в тайни. Затова пък до отвесния връх Урвич днес се стига по каменна алея, която се катери 700м нагоре сред вековната дъбова гора. Пътят е стръмен, взима се за двадесетина минути. Ако се разходите из гората наоколо, можете да откриете много заоблени камъни, ръбчетата на част от тях са изглаждани на ръка, за да се превърнат в примитивно оръжие за точна стрелба. Лятно време гората, която е защитена природна местност, е пълна и с манатарки, и с булки гъби.

 Основите на три от крепостните стени, градени още от древните траки и доизграждани по време на Второто българско царство, са запазени и до днес. През 5-и и 6-ти век зад тях е имало живот, кипяла е търговска дейност. За това говорят и предметите от византийско стъкло и византийска керамика. Сребърните монети, които днес се пазят в Ботевградския музей, са открити близо до входа – може би изтървани по време на кървавата битка и паническия бяг на подгонените от крепостта хора. Археолозите ги откриват разпръснати под обвития в див бръшлян дъб, до който някога са проскърцвали дървените порти на крепостта, обител на севаст Огнян. Предполага се, че част от съкровищата на цар Шишман още стоят скрити в пещерите и тунелите наоколо, затова и районът често е обикалян от иманяри. Какво точно се е случвало зад крепостните стени, историята мълчи, но намерените по време на разкопките оръжия и следи от опожаряване свидетелстват за мъжествена самоотбрана. Легендата разказва, че за да спасят децата от зверства, с всеки 40 от тях е тръгвала по една жена.

Пътят на спасението се извива

 дълбоко под земята, а тайният тунел, който и днес съществува, свързва крепостта с Чекотинския манастир. Тръгва от средновековния кладенец, запазен в пределите на крепостта. Разклоненията му сред варовиковата скала са много, но не са изследвани. През 90-те години археолозите разкопават около 3 км от подземния път, но много скоро след това ги затрупват отново, за да не станат обект на иманярски набези.

 Гледката, която се разкрива от Войводов камък, където се предполага, че е погребан севаст Огнян, трябва да се види. Не случайно на високата отвесна скала се е намирал наблюдателният пункт на крепостта. Маркираната пътечка хруска под краката ни и ни води сама до скалното жилище, след това и до скалната църква, в чиято каменна пазва през последните години е издълбан отвор. Говори се, че и това свято място иманярите са извадили част от несметното царско имане. В селото казват още, че през 80-те години археолозите открили в църквата и скална икона на св. Георги, днес унищожена, изчоплена безогледно от камъка.

 Връщайки се обратно към Боженица, не пропускайте да се отбиете и до килийното училище – най – старото запазено в цялата ботевградска община. Открито е в 1806г., а преди десет години е реставрирано с помощта на местните и музея в града. Там леля Йонка, която държи ключа и от пенсионерския клуб, ще ви покаже къде са затваряни провинилите се ученици и как учителското въженце е завързвало плитките  на непослушните ученички.
 


Източник: balkanec.bg