По случай Световния ден на туризма днес Часовниковата кула бе отворена за посещения. Желаещите да разгледат отблизо и да научат интересната история на кулата не бяха малко. Обиколката се състоя с гид от 9:00-12:30 и 13:30-17:00ч. след предварително записан час на тел. 0723/69158 или на място в Туристическия информационен център.

До скоро се извършваха ремонтни дейности по Часовниковата кула. Те бяха част от проекта „Хетеротопии“ между Ботевград и Лесковац с цел развитие на туризма в двата града.

Ето и интересната история на нашата Часовникова кула:

Изграждането на Часовниковата кула започнало през пролетта на 1866г., като една година по-късно през 1867г. тя била завършена. Повод за построяването й е, че тогавашното Самунджиево станало Орхание и както всеки град трябвало да има някакъв символ. По това време в повечето градове имало занаяти, търговия, но тук било обикновено село. Трябвало да има нещо, което да се отличава. Друга причина е пътят Арабаконак, който минавал от тук.

Идеята за изграждането на кулата е на Мидхат Паша. Смята се, че майсторът на кулата е Вуньо Марков от Врачеш, но пък според други противоречиви данни строителят не е той. Строена е с ломени камъни от стара кариера до с. Врачеш.

Часовниковата кула е разделена на четири части при строителството. По времето, когато Ботевград бил Орхание това била най-високата сграда. Първата част е висока 11 метра. Втората е висока 7 метра, като стените й са типични за бароковия стил. По нея има фрески и орнаменти, характерни за Възраждането. Третата част е площадка, на която е часовниковият механизъм. Тя е висока 5-6 метра. Последният елемент е кубето, което по вид напомня за историческото минало на България и османското владичество. В тази последна част се намира и камбаната, която е в тон "ла диез". Тя е строена от Лазар Димитров от Банско. Поставена е през 1883 г. Звукът от нея може да бъде чут в радиус от 3 км.

Часовниковата кула е изключително устойчива - устояла е на много от силните земетресения през ХХ в., които са били с над 7 по скалата Рихтер. Главната ѝ функция била да отмерва времето, както астрономическото, така и работното време сутрин и вечер. Интересно е, че астрономическото време не се е отмервало по османски модел (от изгрев до залез), а от използвания и сега френски модел (от полунощ до полунощ). Служила е също и като хранилище, например през лятото ледът, който хората използвали се складирал в каменната част на кулата, защото било хладно. Също така е имала и отбранителна функция. Била използвана и при природни бедствия.

Официалната информация е, че часовниковият механизъм е правен от местен кантарджия - Генчо Наков. Според други източници, обаче, механизмът е построен от трима братя - Атнас, Димитър и Георги Димкови. През 1964 г. механизмът е реставриран от габровския майстор Илия Ковачев. Оргиналният часовников механизъм се пази в Исторически музей - Ботевград.

Има поверие, че на върха на кулата е излизала кукла - турчин с фес, който отброявал времето преди да бъде поставена камбаната. Това, обаче, най-вероятно не е вярно, тъй като в мюсюлманската религия не бил позволяван никакъв символизъм на животни и хора. Смята се, че, ако това наистина е било вярно, хората свързвали премахването на куклата с освобождението на града от робството.



Източник: balkanec.bg