Атентатите от изминалата нощ в Париж са удар срещу свободата и демокрацията. Само за няколко часа този величествен град, се превърна в убежище на терора и арена на духовни конфликти. Нощта на 13 срещу 14 ноември, направи всички нас безмълвни свидетели на мини апокалипсис на нашето настояще. Ако в миналото улиците на Париж са били изцапани с кръвта на Революцията на свободния човек, то днес, те са оцветени с кръвта на абсурда, на безсмислието на безумния свят. Свят, който от години е във война. Добре прикрита, добре обмислена и добре планирана. Война, която нашата незаинтересована високомерност подминаваше.  

През 1789 г. във Франция е приета Декларацията за правата на човека и гражданина. Тя става основа за изграждането на съвременната Всеобща декларация за правата на човека, приета от ООН, през 1948 година.  Целта на този документ е да предотврати посегателство върху човечеството и да следи за опазването на световния мир. Но доколко върховенството на един закон може да  гарантира сигурност, спокойствие и защита за всеки? Как той може да се справи със страха към бъдещето? С ехото на тази трагедия, която за съжаление, няма да е последната. Колкото и уплашена в момента да е Европа, тя трябва да намери сили. Страхът ще послужи като катализатор за обединение на нейните жители. Те ще бъдат по-единни в борбата за своите ценности, извоювани през вековете. Защото радикалният фанатизъм е най-опасното оръжие, чиято разрушителна мощ, се доближа до тази на атомна бомба.

Ресурсите, които Европейският съюз изразходи, за подобряване на сигурността, изглеждат пропилени. Нужна е адекватна стратегия, срещу ужаса на войната и  поемане на отговорност от страна на всички онези костюмари. За обикновения жител на света, остава надеждата, че сред развалините на разпадащото се човечество, ще поникне цветето на мира. 

Източник: balkanec.bg