80 години от взривяването на Паметника на българския воин в Цариброд
Тази година се навършват 80 години от взривяването на Паметника на българския воин и заличаването на българските войнишки гробища в Цариброд. През изминалите десетилетия голям брой български военни и други паметници в Западните покрайнини бяха систематично унищожавани, заличавани, укривани и, за съжаление, взривявани.
За да бъде заличена паметта на едно национално малцинство – българското, останало извън пределите на България по силата на Ньойския договор от 1919 г. и предадено на Кралството на сърби, хървати и словенци (днешна Сърбия), бе направено всичко възможно историята му да бъде подменена, а неговите паметници – премахнати или унищожени.
Навършват се 80 години от взривяването на Паметника на българския воин, построен и осветен през 1942 г. с решение на правителството на Царство България и Българското военно командване на Царибродските гробища. Там са се намирали и българските военни гробища на загинали през Втората световна война български войници. В рамките на мемориалния комплекс е била изградена и мемориална чешма с изработен специално за нея месингов барелеф на хан Аспарух с надпис „Вечна слава на героите“.
След края на Втората световна война, когато Цариброд отново е предаден на Югославия, новите власти с решение на Околийския комитет на Комунистическата партия на Югославия (КПЮ) взривяват паметника, определяйки го като „фашистки“, а войнишките гробища са заличени. Близките на загиналите български войници са призовани да пренесат тленните останки на своите близки по родните им места.
Клишетата от типа „фашистки“, „вражески“, „антисръбски“ и „великобългарски“ виждаме, че са останали и до днес в риториката на сръбските политици.
От 2000 г. насам имаше десетки инициативи на организации на българите в Цариброд, както и на вече покойния директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, този паметник под една или друга форма да бъде възстановен заедно с барелефа на хан Аспарух. От сръбска страна последва отказ. Днес на това място има зелени площи с един железен и един каменен кръст, които единствено напомнят за някогашния мемориален парк на Царибродските гробища.
Добре че са запазени снимки на паметника, чешмата и войнишките гробища. В противен случай сръбската страна вероятно щеше да твърди, че такъв мемориал никога не е съществувал.
Тук е важно да подчертаем, че от 1919 г. насам сръбските власти, с помощта на Сръбската православна църква, която провежда силно националистическа политика, последователно работят за заличаване, подмяна или фалшифициране на българската история. Там, където това не е било възможно, какъвто е случаят с оброчните паметници, са били изпращани хора, които да ги разрушават или укриват.
Още един пример за посегателство срещу българска светиня е емблематичната църква „Св. Георги Победоносец“ (1848 г.) в село Славине. В средата на 90-те години човек, представящ се за реставратор, изкъртва от надвратната ниша иконата на свети Георги и я отнася със себе си. По случая така и не е извършено разследване. За щастие, година по-рано професорът по архитектура Николай Тулешков е посетил храма и е заснел иконата, която днес вече липсва.
През изминалите десетилетия много български църкви са се срутили, а други са били ограбени.
Паметната костница в Нешково от времето на Сръбско-българската война също вероятно нямаше да съществува днес, ако през 2000 г. община Цариброд не беше предприела нейното възстановяване и ремонт.
А какво се случи с оброчните и надгробните паметници, които вече липсват от двора на Суковския манастир край Пирот?
След публикацията и запитването на Balkanec.bg до Министерството на външните работи на Република България дали институцията е запозната със случая с премахнатите български оброчни и надгробни паметници и дали са извършени проверки чрез българските дипломатически представителства в Сърбия, получихме следния отговор:
„На основание чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация Ви уведомяваме, че търсената от Вас информация не е налична в Министерството на външните работи и не разполагаме с информация за нейното местонахождение.“
С други думи, Министерството на външните работи не разполага с информация, въпреки че е било уведомено с богата фактология. Още по-притеснително е, че не проявява интерес да се запознае с проблема, засягащ българското културно-историческо наследство в тази част на Сърбия.
От друга страна, Светият синод на Българската православна църква също остава безучастен към състоянието на българските храмове, паметници и църковно-историческо наследство в Западните покрайнини. Това наследство е останало под юрисдикцията на Сръбската православна църква без каквото и да било междуцърковно споразумение или клауза, залегнала в Ньойския договор.
Ако ги нямаше снимките, публикациите, книгите и въпросите, които продължаваме да задаваме на институциите, днес нямаше да разполагаме с никакви аргументи, когато повдигаме тези важни за българите въпроси. А те безспорно ще продължат да бъдат поставяни, независимо от отговорите – или липсата на такива – от страна на българските институции.
За Balkanec.bg
Зденка Тодорова, Цариброд
Източник: balkanec.bg
Няма я вече Бг