След десетки оплаквания от хора, открили имената си в партийните подписки за регистрацията за евроизборите, Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви, че сигналите трябва да се отправят към прокуратурата и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Самата ЦИК също ще прехвърля сигналите към комисията. По неофициална информация до 14.30 ч. във вторник ЦИК ще изпрати към КЗЛД над сто жалби.
"Дневник" се свърза с Комисията за защита на личните данни, за да предостави информация какво трябва да направят гражданите, открили името си в подписката на партия, която не са подкрепили.
1. Гражданите трябва да подадат жалба до КЗЛД. Тя е в свободен текст и трябва да съдържа името на жалбоподателя, името на партията или коалицията, използвала данните му, както и контакти на жалбоподателя за обратна връзка.
Подаването на жалбата може да стане:
- по електронен път през интернет страницата на комисията. За целта обаче е нужен електронен подпис. Необходими са имена, адрес, телефон, електронен адрес.
- по пощата с обратна разписка. Това е по-бавният и по-универсалният вариант. Допълнително ще се забавят жалбите, получени от ЦИК вместо направо в комисията.
Жалбите се изпращат на адреса на КЗЛД:
Комисия за защита на личните данни, бул. "Проф. Цветан Лазаров" №2, София 1592
С разрешението на блогъра Боян Юруков "Дневник" публикува изготвения от него образец на формуляр (вижте прикачения файл). Той не е съгласуван с комисията, но отговаря на законовите изисквания за жалба.
От КЗЛД обясниха, че вече са получили над 30 сходни по съдържание жалби, и отчитат, че хората се справят без проблеми с изискванията към формуляра. И обещават да реагират максимално бързо заради големия обществен интерес към темата.
2. Комисията събира доказателства от двете страни – партията или коалицията и гражданина, подал сигнала. Обръща се и към Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГД ГРАО).
3. Жалбоподателят и партията или коалицията се канят на изслушване в комисията.
4. Когато комисията прецени, че има доказателства за престъпление по Наказателния кодекс, препраща сигнала в прокуратурата.
5. Ако прокуратурата от своя страна не открие престъпление, сигналът се връща в комисията, която продължава производството по административен път и може да наложи наказание на партията или коалицията, допуснала злоупотреба с лични данни – глоба от 10 000 до 100 хил. лв.
Дневник
Няма добавени коментари