Новото попълнение на баскетболният шампион Балкан Карл-Йохан Липс се съгласи на интервю за Балканец.бг. Пред медията ни, естонецът разказа какво го е накарало да приеме офертата на шампионите, за приятелството си със съотборника си Девин Харис, както и обясни интересни подробности свързани с живота си. Също така той отправи и послание към феновете на Балкан. 

Карл-Йохан Липс е на 27 години и е роден в столицата Талин, Естония. Играе на позицията тежко крило, като е висок 199 см., и тежи 105 кг. Естонецът идва в Балкан заедно със съотборника си Девин Харис от Виимси. 

Здравей, Карл! Ти си новият играч на Балкан. Какво те накара да дойдеш в Ботевград?

- Да дойда в Ботевград беше лесно решение за мен, защото наистина нямаше причина да не подпиша, след като Балкан ми предложи договор. Говорих с треньора, който уважава играта ми. Също така, всичко, което чух и видях в интернет, ме накара да се уверя, че това е наистина добра организация със зала на най-високо ниво и с най-добрите фенове в България.

Освен това, пристигате заедно със своя съотборник Девин Харис от Виимси. Как взехте това решение и как вие двамата го приемате?

- Да, аз съм съотборник с Харис вече 2 сезона и имаме много добро приятелство. Той е страхотен играч, но още по-велик човек. Толкова много пъти виждате при американците, че те идват в отбора само, за да направят статистиката си и не се интересуват от нищо друго. С Харис ще видите играч, който може да бележи, но също така умее да играе отлично в защита, играе отборен баскетбол, и прави всичко необходимо, за да спечели отборът.

Добре, разкажи ни повече за себе си, за баскетбола, за живота си, за любимите си неща.
- Смятам се за обикновен човек, който харесва малките неща. Винаги, когато имам свободно време, обичам да прекарвам време с моята приятелка и сина ми в провинцията. Ако ядете прясна храна, отгледана в собствената ви градина, вие не искате нищо друго. Освен това, чистият въздух и звуците на птиците са нещо, което големите градове не могат да предложат. Що се отнася до хобитата, наистина обичам да готвя и обичам да се образовам за всички неща, свързани с подобряването на личното ми представяне на паркета и в живота като цяло. Така, че винаги слушам подкасти, чета книги, гледам видеоклипове за учене на баскетболни умения, тренировки във фитнеса, хранене, сън и така нататък. Що се отнася до баскетбола, смятам себе си за универсален играч, който е готов да направи това, което изисква треньорът за победа.


Преди да получиш предложението от Балкан беше ли чувал нещо за България, за българската история?
- Да, чувал съм за българския баскетбол много пъти. Видях вашия отбор на Евробаскет 2022, където играхте много конкурентно, а също така бях съотборник със Седариан Рейнс, преди той да се присъедини към Берое. А Димаджио Уигинс от Левски игра в естонско-латвийската лига преди година. Освен това относно общата история на България си спомням (тъй като съм естонец) интересен факт, че и България и Естония се присъединиха към НАТО в една и съща година - 2004 г.

Какво да очакваме от теб?
- Като чужденец осъзнавам, че нося голяма отговорност. Бил съм местен играч в лига, така че видях ситуацията и от двете страни. Толкова често идват чужденци, които се чувстват привилегировани, когато не трябва. Има една страхотна поговорка, която харесвам: „Семейството е отговорност, а не привилегия“, това описва как се чувствам, идвайки в Балкан. Очевидно като играч, който идва, трябва да играя страхотно за клуба, за което ще дам 100%, но и като чужденец моята отговорност ще бъде да се впиша в културата и да покажа на по-младите момчета правилното отношение и работна етика, необходими за успеха.


Кога ще пристигнеш в България?
- Пристигам в България на 30 август.

За финал какво ще кажеш на феновете на Балкан и какво най-много искаш да постигнеш тук?
- За феновете на Балкан, нямам търпение да играя пред вас и се надявам да ви дам много положителни емоции през този сезон. Това, което се надявам да постигна най-много, е да спечеля титлата с клуба, за да го направим 3 път подред. Също така, да върнем Купата в Ботевград след около 30 години чакане, както и да представим по най-добрия начин българския баскетбол в турнира за ФИБА Къп. Всичко това са наистина големи цели, които клубът  си поставя.