В българския бит и култура съществуват традиции не само за носенето на магическите бели и червени конци, но и за това кога и как да свалим мартеницата, за да изпълни тя предназначението си – да ни донесе здраве, дълголетие и веселие през настъпващата пролет.
  Научете повече за поверията, историята и традицията при изпълняването на този своеобразен обред – свалянето на мартеницата. Запознайте се с най-интересните вярвания през годините и в различните региони на България.
 По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото.
 Мартениците се свалят, като се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето "ку-ку". Тогава се завързват на плодно дръвче, за да има плодородие. Някога слагали мартеницата под камък и според буболечките и гадинките под него гадаели каква ще бъде годината, здравето и щастието на човека.
  В други краища на страната мартеницата се сваля, когато се види щъркел. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи – и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве".
  Според народния обичай мартениците се носят, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. При свалянето на мартеницата се намисля желание.
  В някой райони хвърлят мартеницата в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече.
  По други места слагат мартеницата под голям камък и след девет дни гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други, по-едри буболечки – сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка".
  В различните части на България свалянето на мартеницата е свързано с разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети, лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.
  Веднъж свалена със съпътстващия ритуал, мартеницата губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – края на зимата и прехода към положителните промени.

Източник: balkanec.bg