На една сцена видяхме бруталните иранци Confess, американците Malevolent Creation и австрийците Belphegor. За съжаление отпаднаха франсетата Monument of Misanthropy. Това някак си не се оказа чак такъв проблем, при наличието на толкова много брутализъм.

Началото се даде от иранците Confess, които се прочуха с това, че бяха осъдени общо на 14 години затвор в родината си, заради антирелигиозните си и антиправителствени текстове и намериха политическо убежище в Норвегия. Значително по-лекият им сет беше посрещнат доста вяло от публиката.

Сцената е заета от олдскул дет метълите Malevolent Creation - обичана група в България, записала няколко концерта до момента в родината ни, включително и във Варна. За съжаление и тук забелязваме познатият ни прецедент - когато една група понатрупа опит и години на сцена, поради една или друга причина в групата остава само един оригинален член. Примери много. В случая, от основателите на бандата през 1987 г., на сцената днес е останал само един – китаристът Phil Fasciana. За мнозина от публиката групата се стори малко странна, различна и дори непозната, поради факта, че другите трима са нови членове, дошли през последните 4 години. Но въпреки това шоуто им протече повече от перфектно – стегнато, перфектен звук, типично по МалеволентКриейшънт-ски, имаше и бавни дет/дуум пасажи, технични забежки, брутал олдскуул набивки. Трябва да изтъкнем и завидните умения на машината зад барабаните Ronnie Parmer, който извършваше чудеса от храброст зад ударните. Накрая дори чухме бързо и смазващо дръм соло с лека заигравка със сепултурската класика Territory. Malevolent Creation направиха забележка, че не е учтиво да се гледа в телефона по време на представянето им, и наистина - някак си, не е приятно. Това се превръща във все по-актуална тема в наши дни, като на концерт на Lamb Of God вокалистът Randy Blythe остро се възпротиви на постоянното използване, снимане и записване на живото изпълнение със смартфони от публиката. И да, може би наистина не е яко от сцената да гледаш само насочени към теб устройства. Но да се върнем на сцената на Микстейп - Malevolent Creation ни припомнят с чест за непрежалимия Brett Hoffman – оригиналният пръв вокалист, дал глас на цели осем албума на бандата, но за съжаление починал от рак през 2018 г.

Пауза за зареждане с напитки и музикален фон с класики на Motorhead, KISS, AC/DC, Danzig, DIO, W.A.S.P. Интро на Belphegor, гарнирано с гъст непрогледен дим, на основната стойка на микрофона забелязваме две кръстосани остриета, има и жертвеници пълни с кръв, няколко черепа от козел… Ситуацията и декорите предвещават яко шоу, каквото се и получи. Това е поредно гостуване на австрийците в София, като предишните няколко пъти бяха в компанията на култове като Nile, Grave, Suffocation, Hate, Vreid и др.

Belphegor излизат водени от своя, отново пак останал един единствен оригинален член от основаването си – Helmuth (вокал и китара). Обстановката е натегната, опушването върви в пълна степен (почти като в колбасарски цех), а злобният блек/дет е радост за ухото. Бързи месомелачки се редуват с умерени пасажи. Нашенските фенове се изявяват за пореден път като колоритна публика - мелето е на ниво, а между песните скандиранията "Belphegor, Belphegor" ехтят в подлезите на НДК. Има и класически за стила корпспейнт, церемониални ритуали с вдигане на черепи, патрондаши, кожи, вериги, кръв, катран, и приклякане в такт, постановки като „старите“… Под корпспейнта на моменти се прокрадва и искрена усмивка на Helmuth - видимо доволен от случващото се пред него. Краят идва рязко и някак неочаквано - Belphegor раздадоха перца и тениски на най-върлите в непрестанното меле. И така до следващия път.

Фенове споделят своите впечатления: концертните събития в страната ни, освен, че стават все по-чести, но се организират и на доста по-високо и професионално ниво в сравнение с минали години, от които имаме горчив опит. На голяма част от събитията групите идват с богат мърч - както и тази вечер, в която имаше завидно количество тениски и разнообразни артикули на Belphegor и Malevolent Creation. Концертният живот е богат и наситен, има за всеки по нещо, отмина лятото с големите фестивали и сега е ред на клубните изяви. А такива не липсват никак. До следващата сеч.