Кой плаща цената на хаоса в образованието? Въпросът звучи все по-настойчиво една година след повторното встъпване в длъжност на министъра на образованието и на фона на нарастващо обществено напрежение. Между рекордни бюджети, противоречиви реформи и липса на последователен диалог с родители и учители, системата продължава да поражда повече въпроси, отколкото решения. Една година след повторното встъпване в длъжност на Красимир Вълчев като министър на образованието - на 16 януари 2025 г. напрежението около образователната политика не само не намалява, а се задълбочава. Родители, учители, експерти и граждански организации все по-често говорят за липса на ясна визия, последователност и реален диалог с пряко засегнатите от вземаните решения.

През последното десетилетие бюджетът за образование нарасна значително и вече достига милиарди левове публични средства. Въпреки това резултатите от националното външно оценяване в VII клас през последните години остават трайно ниски, без отчетлива тенденция за подобрение. Критики предизвиква и самият модел на НВО, който според експерти не дава надеждна картина за реалните знания и умения на учениците.

Паралелно с публичното финансиране родителите продължават да поемат сериозна финансова тежест от собствения си бюджет. Дават се пари за частни уроци, подготовка за изпити, чуждоезиково обучение, спорт и изкуства. Така образованието все по-често се оказва „двойно платено“, което задълбочава неравенствата и поставя децата в неравностойно положение още от ранна възраст.

Само преди дни Столичния административен съд спря временно изпълнението на заповед на Красимир Вълчев за провеждането на внезапно въведения интегрален изпит по математика на НВО след 7 клас. Заповедта беше атакувана в съда от родители. Идеите на МОН бяха за въвеждането на задачи с елементи от природните науки. След решението на съда от МОН обявиха, че отпадат тези задачи, като форматът и времетраенето на изпита остават непроменени. В общественото пространство обаче тази стъпка беше отчетена като още един знак за липса на дългосрочно планиране и стабилност в системата.

Всичко това се случва на фона на днешното заседание на Комисията по образованието и науката в Народното събрание, насрочено за 14:30 ч., на което на второ четене се разглеждат промените в Закона за предучилищното и училищното образование. Според обществени организации законопроектът съдържа редица спорни и потенциално опасни текстове, внесени без задълбочен предварителен анализ и без реално допитване до засегнатите страни. Сред най-критикуваните предложения са въвеждането на задължително религиозно обучение, разширяването на санкциите и забраните за сметка на политики за подкрепа и мотивация, както и мерки, които според експерти рискуват да задълбочат образователните неравенства и да ограничат професионалната автономия на учителите.

Картината се допълва и от институционалното мълчание по петицията срещу указанията за ограничаване на възможностите за чуждоезиково обучение в гимназиален етап. Въпреки че документът е внесен още на 15 декември, към третия работен ден от годината отговор от МОН все още няма. Междувременно стотици училища предстои да гласуват план-приема си за следващата учебна година, като много от тях са изправени пред натиск да се съобразят с указания, които допълнително стесняват избора пред учениците след VII клас, въвеждат нова роля на НВО в X клас и ограничават възможността за качествено чуждоезиково обучение. Особено показателен е фактът, че близо една четвърт от подписите под петицията са на учители и директори. Според инициаторите това показва ясно, че значителна част от професионалната общност не приема подобно административно вмешателство и настоява училището да работи в интерес на учениците, а не като изпълнител на решения, взети без анализ и обществено обсъждане.

Петиции с хиляди подписи, обществени писма и над 860 официални становища срещу законодателните промени досега не са довели до промяна в институционалния подход. Критиците предупреждават, че ако този модел бъде окончателно затвърден, цената няма да се измерва само в средства, а и в бъдещето на децата - с риск образователната система да ги остави все по-неподготвени за предизвикателствата на съвременния свят.

И докато липсват ясна визия и отговорност, въпросът остава отворен – кой плаща цената на хаоса в образованието?