Днес празнуваме Лазаровден - един от най-цветните и красиви български празници! Той символизира настъпването на пролетта, празник е на природата, на всички девойки и моми. Християнският празник носи името на Свети Лазар и се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

Основен обред на празника е лазаруването. Участват девойки над 16 години - лазарки. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят.

От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”. Стопаните ги даряват с яйца, орехи, пари. Ритуалното обикаляне има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Цветница. В миналото на днешния празник момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Ето и няколко интересни факти за Лазаровден и традициите, свързани с него:

- Въпреки че Лазаровден е християнски празник, традиционното му отбелязване у нас не е свързано с легендата за възкръсналия Лазар, а с езически стопански ритуал.

- Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.

- Образът на Лазар в българската народна митология е с брадва, разсичащ дърветата, отвоюващ пространства за човека от хаотичния свят, като по този начин създава ред. Самият Лазар е олицетворение на границата на земния и отвъдния свят.

- Лазаруването е обичай, който идва от древността. Той е възникнал в епохата на праславянската общност и е типичен за нашия бит. Неговото първоначално развитие е свързано с родово-племенните взаимоотношения.

- Според традицията кулминацията на празника е т.нар. лазарско хоро – всички момичета, участвали в ритуалите през деня, се събират и танцуват пред погледа на омъжените жени и ергените в селото. На това хоро мъжете избират своите бъдещи невести, а омъжените жени – своите снахи.

Снимка: DarikNews

Източник: balkanec.bg