В днешния и утрешния ден, когато отбелязваме 153 години от обесването на Апостола на свободата, Васил Левски, и отдаваме почит на неговото дело, не бива да забравяме, че неговият революционен път не спира само в пределите на днешна България.

По време на своите обиколки, Апостолът стига до Пирот – тогава град с преобладаващо българско население в пределите на Османската империя. В него, както и навсякъде, той търси будни и смели българи за делото, включвайки Пиротско в мрежата на неговите революционни комитети. И когато днес произнасяме името на Васил Левски, нека освен Карлово, Ловеч или София, споменем и град Пирот, онзи възрожденски град, в който българска реч се е чувала до Берлинския конгрес и в който град неслучайно е създаден Пиротски революционен комитет. Неговата България не е свършвала там, където днес минава границата, а е обхващала всяко кътче и всяко село, където е имало българи.

Днес обаче, когато границите са начертани, а времето е отдалечило събитията, споменът за Левски в Пирот, звучи като тих, но устойчив камбанен звън. Той обаче, колкото и да е тих, имайки предвид насажданата антибългарска политика в този град след Берлинския конгрес насам, ни напомня, че делото на Левски не е било местно дело, а общонародна съдба. И Апостолът не е делял българските земи на „тук“ и „там“, а хората на „тукашни“ и „тамошни“. По-късно, границите са разделили хората, а с тях се е пренаписвала и историята. Затова днес за Левски нищо не се знае, нито се говори в Пирот.

Но, затова пък има историческите документи, снимки, спомени и предания, които колкото и да се укриват, рано или късно излизат на бял свят. По наличните исторически сведения и документи, Левски е идвал в Пирот, за да създаде Пиротски революционен комитет. Там се е срещал с някои от деятелите на революционната организация, сред които са Хаджи Виден и учителя Ристо /Христо Писарев/ за което пише излизащият в Цариброд в-к „Нишава“ в бр.77 от 9.04.1911 г.

Благодарение на една много ценна снимка от 1875 г., направена две години след гибелта на Левски, разбираме, че в Пирот вече е съществувал по това време революционен комитет, за който има данни, че е бил създаден през 1871 г. Неговите членове са били предимно учители, търговци и свещеници.

По случайност, снимката попада в ръцете на Георги Йоцев Димитрашев, български полковник от запаса, който я предава на БАН, където в научния му архив са идентифицирани отделни личности на снимката. Сред тях е и пиротският учител Симеон Христов, приятел с Тодор Каблешков, който му е бил, предполага се, връзката с Левски.

В Цариброд съществува предание, че на път за Пирот, Левски минал през Цариброд отсядайки в хана на Цветко Иванов в квартал „Строшена чешма“. Също така се твърди, че на път за Пирот, Левски се отбил и в Погановския манастир, което е твърде възможно като се има предвид местоположението на Погановския манастир - в усамотеното ждрело край река Ерма.

И за край, нека да кажем, че историята не се измерва само с документи, подписи и снимки. Тя се измерва и с памет и принадлежност. А щом паметта е жива, и делото е живо. Нещо, което ни е завещал Левски.

На първата снимка са членовете на Пиротския революционен комитет от 1875 г. и „Вероятният маршрут на Левски в Западните български земи“, направен от Изкуствен интелект.

За “Балканец“.бг
Зденка Тодорова, Цариброд



Източник: balkanec.bg