Голяма надежда за представянето на българския баскетбол в Европа даде в петък и събота шампионът Лукойл Академик. В приятелския турнир, който „студентите” организираха, участваха три от най-големите клубни имена в баскетбола – Барселона, Панатинайкос и Цървена Звезда. Първенецът на България срещна последователно испанския шампион и сръбския гранд, а играта, която показа, надминава всичко видяно през последните години в българския баскетбол.

Лукойл Академик в сегашния си състав е отбор от класа и наистина може да се нареди до големи европейски имена. Разбира се, няма какво да се заблуждаваме, пристигналите у нас отбори ще изглеждат по съвсем различен начин през редовния сезон, и когато мачовете им имат друг залог. Това обаче не означава, че избраниците на Марин Докузовски не играха страхотен баскетбол.

Няколко факта около отбора го отличават от формациите му през последните години и дават истинска надежда за силно представяне ако не в Евролигата, то в Еврокъп. Първо, очевидно е, че в сегашния си състав тимът има най-качествената комбинация от чуждестранни баскетболисти от доста време насам, ако не и изобщо. По мое мнение Девин Грийн е в топ 5 на най-силните състезатели, носили екипа на тима. До него се нареждат Дарил Уоткинс, който освен внушителната си физика и силна защита притежава бързина, поглед върху играта и много добра стрелба от средно разстояние. Мохамед Абукар показа класа и в двата мача на отбора си от турнира, като беше много полезен, без играта да се „върти” само около него.

На гардовата позиция пък Лукойл разполага с Брандън Хийт, който е уникален играч с неоспорими качества. Той показа това в неедин мач на Академик. През миналия сезон обаче играта бе концентрирана върху него и когато не му вървеше, често това важеше и за отбора. Добрата новина е, че в сегашния случай не е така. Марин Докузовски има смяна за Хийт, и то от гард, който не е егоист, а точно обратното – раздава топката и помага на съотборниците си, сред които има достатъчно на брой и качество консуматори, които да вкарват. Това е натурализираният швед Томас Масамба, който изигра само един мач за тима – срещу Звезда, но както в него, така и в евроквалификациите, се видя че може да бъде сериозен фактор в организацията на играта на „студентите”.

След като досега разисквахме чужденците, е невъзможно да не обърнем внимание на не по-малко важната част от отбора – българите. Те бяха страхотни! Тодор Стойков показа, че класата и лидерството не изчезват с времето и бе най-силният баскетболист срещу Барселона. Независимо кой чужденец дойде в отбора, капитанът Стойков винаги ще бъде неговото сърце и лидер на останалите. Във втория мач пък най-резултатен бе Божо Аврамов, който наказа Цървена Звезда от тройката и продължава израстването си от миналия сезон. Павел Маринов показа, че няма значение кой е насреща му – получи ли добър пас, бележи със завидна бързина и експлозивност. Тенчо Банев и Веселин Веселинов също се включиха силно, а Ники Колев наниза два коша на Цървена Звезда в рамките на минута-две.

Най-важно е качествата на всички тези баскетболисти да бъдат обединени, а в случая радостното е, че именно това видяхме по време на мачовете от турнира. Всички мислеха за отбора и за победата и именно така се играе срещу по-силни съперници. Докато по българските терени почти всеки от състава на шампионите се опитваше да се разправи със съперниците едва ли не сам, то в Европа нещата не стоят по този начин. Дано и в официалните мачове баскетболистите на Академик играят по същия начин, след като разбраха, че точно това е формулата на успеха. Обнадеждаващи са думите на Масамба, който в интервю за BGbasket.com каза, че не идва да вкарва по 30 точки на мач, а да играе за отбора. Това рядко може да се чуе от чужденец, подвизаващ се в България...

Като стана въпрос за Европа, нека си кажем нещо честно – все още мястото на Лукойл Академик не е в Евролигата, като подчертавам „все още”. Огромно и много радостно за баскетбола ни постижение бе включването на тима в квалификациите. Истината обаче е, че бюджетът му е доста малък в сравнение с грандовете на Европа, а по-големият проблем е, че срещу не кой да е отбор, а срещу Барселона, зрителският интерес не бе никак голям. А именно броят фенове е много важен за участниците в Евролигата.

Нека сега се спрем на въпроса със зрителите и за причините, поради които малко хора успяха да видят нещо, което наистина си струваше. Четирите мача, но най-вече двата с участието на Лукойл Академик, могат да бъдат истинска радост за всеки български баскетболен фен. Без значение колко точно бяха зрителите в залата – дали 3000, дали 4000, тя просто беше обидно празна. Причините за това може да са много – малко реклама, цена на билетите (които изобщо не бяха скъпи за турнир от такова ниво!) и още много фактори. Според моето лично мнение обаче българският баскетболен фен е дотолкова разочарован от това, на което е свидетел по нашите терени, че просто не може да повярва, че може да види нещо качествено в родна зала. Пък било то и Барселона и Панатинайкос.

Развитието на баскетбола ни трябва да бъде комплексно – не само играта ни да се подобрява, но и популярността й сред феновете, и съоръженията, и организацията. За съжаление на турнира в София преди три дни видяхме три от тези четири фактора – качествен баскетбол, игран от български отбор, страхотна зала, която за момент те изважда от родната действителност и добра организация от страна на домакините. Четвъртият и най-важен – феновете, на които служат първите три, обаче го нямаше.

Все още сезонът не е започнал, а едно е сигурно – Лукойл Академик ще играе срещу качествени отбори, независимо в кой евротурнир ще участва. Както вече стана ясно, той също има доста да покаже, така че използвам възможността да кажа, че дори да не сте фенове на Лукойл Академик, в залата определено ще има какво да се види. Идете, може пък и да ви хареса...

Източник: http://bgbasket.com