Седмата по ред книга „Нашият род” на местния поет и писател Любен Томов бе представен вчера 27 ноември от 17.30ч в зала „Орханиец” на Исторически музей Ботевград. Културното събитие е част от празничната програма на Община Ботевград по повод 137 години от Освобождението на Ботевград от турско робство.
 
В началото на представяне на печатното издание директорът на Исторически музей Тодоека Коцева приветства писателят, неговите близки и всички присъстващи, а авторът бе приятно изненадан с фолклорното изпълнение на Мария Ценева от Скравена. Поетесата Таня Банкова, която е художник на корицата, представи стихотворението „Нашият род”.
 
Анализ на книгата на Любен Томов направи Десислава Иванова – член на Литературен клуб „Стамен Панчев” и екскурзовод на музея. „Пристъпват бавно, достолепно, почти като на празник-родът Марковци. Хорото се вие далеч във времето. За миг се губи началото, а после изплува дядо Томо-баща на Марко, дядо на Томо и Найден, прадядо на Томо и Васил-сражавял се на фронта на  Втората  Световна война, Любен... Редят се имена като пъстро хоро пред погледа на автора”, така Десилава Иванова започна своето въведение в произведението. По думите й Любен Томов уверено пише родовата хроника. Не за пръв път той се обръща към публицистичния жанр, за да възкреси исторически събития. Книгата му „Чекотински манастир” отдавна е изчерпана, което е и най-добрата оценка за написаното в нея.
„През 2012г. имах щастието да представям така, както днес „Живот в три епохи”, разказва Деси.” Тогава Любен беше категоричен, че това е последната му книга!? Сега, обаче в 2014г. държа в ръцете си родовата хроника на Марковци. Давам си сметка за огромния труд, знания и исторически материал, добре познат му, за да присъства на малко над 50-те страници на новата му книга. На пръв поглед фактите са интересни и необходими за хората, чиито имена четем между белите страници-Цонка, Стела, Вуна, Ваня, Кръстьо, Валя..., но книгата ме накара да се замисля, че историята всъщност е обобщеното знание за всички тези хора и стореното от тях. Защото ничий живот не е безсмислен.”, каза Десислава Иванова, навлезнала дълбоко в духовния мир на автора и прекосила нашир из историята на рода в книгата. Самата тя призна пред публиката, че историята на един род, всъщност е частица от историята на България, в която нищо не е маловажно, защото в стореното през хилядолетията всеки от нас припознава и себе си и намира пътеки към дълбоко вкоренени същностни истини.
 
„Много се радвам, че „Живот в три епохи” не бе последната книга на Любен Томов. Вярвам, че времето и родствениците ще оценят труда, знанията и таланта вложени в началото на родовата хроника на Марковци. Успех и дано повече от нас се обърнат и назад във времето, да напишат историята на рода си, та дори само, за да се познаваме, почитаме и подкрепяме - чисто по човешки с доброта и бащина благословия”, каза в заключение Десислава Иванова.
 
Авторът на „Нашият род” запозна аудиторията със замисъла на своята книга. Той призна, че идеята да напише произведението е носил дълго време в себе си. След двугодишен труд тя вече е факт. По думите му в нея е пресъздадена историята на знатния род от с. Калугерово-Марковци. „Това са чисти балканджии- твърди, упорити и непокорни, следовниците на Балканджи Йово”. Томов се спря подробно на качествата на своя род – свободолюбието, честолюбието, нетърпимост към неправдата, трудолюбието. Първите подавки за рода са от 17-ти век. „Тогава Чекотинският манастир е единственият действащ манастир, там са се писали и превеждали книги, двама отци носят името Поп Марко и Поп Тома, разказва Любен Томов. Следата се изгубва, за да се появи в началото на 20-ти век. Отново се появяват имената Томо и Марко. Това кара авторът да смята, че родът му има попско потекло. Но освен тях в рода има повече от 10 учители. Любен Томов си спомни историческа случка, в която вероятно са присъствали негови родственици. Става въпрос за посещението на Васил Левски в Чекотинския манастир. Описанието е за рус, бял мъж. Томов разказва:„Клисарят се втурва в църквата и вика: „Идват турци!”, а в това време русият бял мъж се вмъква във вратичката на подземния тунел и се отправя на път. Всички останали с впечатлението, че това бил Дяконът Левски”. По време на Освободителната война отрядът на ген. Гурко минава през Калугерово за Орхамие, съобщава авторът. „Тогава Поп Марко с кръст и сабя в ръка повежда русите към Правешка лакавица през върха Боровец. Така те се явяват пред турците, дислоцирани в района на Правец, така че този род има дял в Освободителната война”, разказа Томов. Освен това той посочи, че през 1934г с участието на неговите родственици в Чекотина се прави първият водопровод, когато и в Ботевград все още не е бил изграден и в построяването на каменния мост в селото.
 
В края на своето изказване Любен Томов призова совите родственици и приятели да пазят историята на своите родове с думите„Хора пазете българския род, защото ако го няма него, няма да я има й Майка България”.
 
 
Любен Томов е автор на още няколко исторически и документални книги. Това са „Чекотински манастир”, „И толкова вода изтече”, „Живот в три епохи”. Освен тях той демонстрира силен поетичен дух в стихосбирките „Шесто чувство”, „Сънища наяве”, „Палитра на листопада”. Като член на Литературен клуб „Стамен Панчев”, поетът участва с творби в антологията „Будни огнища” и сборника „Градът с името на Ботев”.


Източник: balkanec.bg