Маргарита Василева представи новата си стихосбирка „Момичета със синджирени плитки”
В зала „Орханиец” на Исторически музей Ботевград днес Маргарита Василева представи новата си стихосбирка – „Момичета със синджирени плитки”. В залата присъстваха близки, роднини, приятели и други гости, които бяха дошли, за да се насладят на прекрасните й стихове.
Директорът на музея Тодорка Коцева приветства присъстващите и разказа малка част от живота на писателката. По думите на г-жа Коцева Маргарита Василева е една слънчева и цветна дама. Представянето на книгата пък е част от инициативата на музея „Салон на изкуствата 2016”. Това е втората стихосбирка, която Маргарита издава. През 2014г. излиза първата й стихосбирка „Паламидово пладне”, която се радва на голям успех.
По желание на Маргарита Василева стиховете от новата й стихосбирка бяха представени от директора на музея Тодорка Коцева и екскурзовода на музея Десислава Иванова.
Всяко стихотворение от стихосбирката е захранено с много любов към земята, природата и нейните близки. Природата е нейната стихия. Животът за нея е есенно чудо, с което в сърцето на зрелостта отпива обич от „копитово кладенче”. В стихосбирката срещаме безкрайната обич към родния дом и място. Сравненията и епитетите й са приказни „Пана от чемшир и здравец на Златовци, кръшните момичета със синджирени плитки от Стайковци и дълбоките вълни на сенокоса и парещите светулки на Могилата”.
В раздела „Мой град – моя любов” Маргарита изразява по необикновен начин красотата на града, в който живее – Ботевград.
С новата си поетична рожба тя въвежда читателя в безкрайна ботаническа градина, осеяна с цветята на душата на поезията – изящните метафори. Стиховете посветени на дома, деца, внуци о приятели са прегърнати с човешка топлота и са облечени в дрехите на поетичната красота и същност. Последното стихотворение, представлява тъжен епилог на едно сбогуване.
Някои от стихотворенията, поместени в новата стихосбирка са: „Пролет”, „Дъжд”, „Череша”, „Море”, „Моята младост”, „Есенно чудо”, „Събор на Богородица в Стайковци”, „На Хриси”, „Не се предавай, сине”, „На гроба на мама” и др.
След изчитането на стиховете Маргарита Василева отправи своите благодарности към гостите, които са я уважили с присъствието си. Тя отправи благодарности и към Исторически музей Ботевград и по специално към Тодорка Коцева и Десислава Иванова. Благодарности за помощта за издаването на стихосбирката тя отправи и към кмета на община Ботевград Иван Гавалюгов, Виолета Филипова, Тодор Дишков, Стаменка Божкова и д-р Горгачева.
За финал поетесата получи поздрави от Любен Томов и инж. Петко Павлов, който изчете свои авторски стих, специално за Маргарита Василева и нейните постижения.
Източник: balkanec.bg
Е-е-х! Защо не учих за психиатър навремето... Толкова пациенти в една зала!
Не ти трябва да учиш, ти си роден психиатър !
Не, №2, роден ЗА психиатър.
Не знам, какви са стиховете. Но това ми звучи като три синджира роби? И някои физиономии са такива навъсени.
Дали може да се случи нещо хубаво в този град,без да го осерете.
А поетесата не познавам,но се радвам,че има такива хора във време на бездуховност.
Хубаво вече нищо не може да се случи, от 1 ноември насам.
Едно време малко пишеха, много четяха!
Днес всички пишат- никой не чете!
Торлю-гювеч в тая зала с патриотично име и неувяхващ дирекТор
Как всичко написано свързвате с новата власт? Какво общо има? В болното ви съзнание е само едничката кражба, и като вече не може, озверявате!
№8, казва се д'Еректор!