Tой е първият и единствен българин, шампион на Германия по футбол. Роден е в Ботевград, юноша на “Левски”. В мъжкия футбол първо рита за родния “Балкан”, после за “Славия”, преди от “Герена” да си го върнат. Но скоро борбеният халф е “откраднат” от новака в Бундеслигата “Кайзерслаутерн”, с който триумфира веднага. Точно преди 15 години. След 7 успешни години при “лаутерите” преминава във “Волфсбург”, но тежки контузии на коляното слагат край на кариерата му. Връща се в Ботевград в ролята на човек-оркестър – футболист, директор, треньор... Междувременно е играл на световното във Франция през 1998 г. и Евро 2004 в Португалия с националния отбор, в който печели симпатии със сърцатата си игра. Преди месец се върна на “Герена” като помощник-треньор на Николай Митов в “Левски”. На 29 юли става на 40 години. Тепърва ще разберем дали за него ще се говори и като за успял треньор. Днес в “Шампиони на масите” на “24 часа” говорим с винаги интересния човек Мариян Христов.

- Помниш ли 2 май 1998 г.?
- Това е дата, която не мога да забравя – с “Кайзерслаутерн” предварително станахме шампиони.

- Един кръг преди края на първенството “Кайзерслаутерн” става първият новак, спечелил шампионската титла в Бундеслигата. Как прие Германия този феномен?
- В началото на сезона Германия отказваше да го приеме, но след първите мачове и особено в края на първия полусезон отборите ни взеха доста на сериозно.

- Има ли още гордост у теб всеки път, когато чуеш “първият българин, шампион на Германия”?
- Изпитвам гордост, че успях да постигна нещо. Но след толкова години вече не е добре за мен да живея с миналото. Задоволството го има. Спомените остават, но са важни само на маса.

- Помниш ли мачовете срещу Боримиров в Бундеслигата?
- Да, срещу “Мюнхен 1860” винаги е било интересно, защото с “Кайзерслаутерн” са като побратими в Бундеслигата. Отборите много се обичат, агитките много се подкрепят. Винаги когато играехме един срещу друг, атмосферата бе като за приятелски мач – феновете бяха с еднакви шалчета – половината на “Кайзерслаутерн”, половината на “Мюнхен 1860”. По трибуните е едно, на терена винаги е било битка.

- В първия отбор на “Левски” като футболист прекарваш 2 години, с какво ще ги запомниш?
- Аз съм юноша на “Левски”, от 6-и клас постъпих в спортното училище на “Раковски”. Цоло Буров ме привлече от Ботевград. Така че във въпросния период бях щастлив, че се завръщам отново в дома си. Тогава нямахме чужденци в отбора, абсолютно всички бяхме българи. Бяха трудни години, “Левски” нямаше толкова ресурси, организацията не беше на такова ниво. Но пък играх с отлични футболисти. Добър отбор, но не успяхме да спечелим нищо тогава.

- Започна и завърши кариерата си на футболист в родния “Балкан” (Ботевград). Помниш ли интересни случки, мачове, драми, ритници по терените във “В” и “Б” група?
- Там винаги ми е било супер. Още като млад футболист, след казармата, когато се върнах там, бяхме в “А” окръжна и беше доста интересно. После влязохме във “В” група, борихме се за “Б” група, но за малко не успяхме. За мен е удоволствие да играя и в по-долните групи, защото обикаляш почти цяла България, ходиш в по-малките градове, виждаш хората. Тогава и доста по-силни футболисти играеха в тези групи. Там винаги се е играело на кръв, имало е и грубости, но това е част от играта и се създаваше хубава атмосфера. Ставаха истински дербита. Като млад футболист винаги ми е било кеф да играя там.

Никога не съм си и помислял, че ще пробивам в големия футбол. А вече в края на кариерата пак ми беше готино да използвам всеки момент да се забавлявам и отново да си правя кефа. Защото знаех, че идва моментът, в който нямаше да мога да го правя. И използвах всеки мач за удоволствие. Когато с Кано се върнахме в Ботевград, ни беше супер. Защото обичахме футбола. Той много го обичаше. Отивахме на стадиона по 4 часа преди необходимото – говорехме за футбол, оправяхме пистата, искахме и стадионът да има по-хубав външен вид, да направим и нещо за юношите... Да, чувствах се като вкъщи.

- Липсва ли ти Кано Коцев? Вероятно отдаваш процент от успехите си във футбола, а и в живота на него?
- Естествено. Бате Кано липсва на много хора и винаги ще ни липсва. Но такъв е животът, добрите хора винаги си тръгват първи.

- Липсва ли й на четата на Любо Пенев лидер и биткаджия като Стилиян Петров?
- Стилиян липсва на много хора. И винаги ще липсва като играч. И в “Селтик” да питат – още им липсва. В националния отбор – също. И понеже повече няма да е футболист – Стилиян винаги ще липсва. Но не само като голям играч. А и като характер, като приятел. Във всички отбори, през които е минал. Просто е толкова добър човек, че... Аз по-добър човек от него не познавам. Стилиян е един от най-добрите ми приятели. Ако не се чуем през няколко дни, то всеки ден си пишем. Много е хубаво да имаш такъв човек за приятел.

Обичам да разговарям с него, защото винаги е бил от хората, здраво стъпили на земята. А и винаги помага на човек в нужда. За него каквото и да кажа, ще е малко. Затова ще кажа пак това – по-добър човек от него не познавам.

- Чу ли се със Стенли, след като официално обяви отказването си?
- Още много преди да го съобщи, знаех, че той няма да може да продължи да се състезава. Сега го обяви официално. Привържениците загубиха любим футболист, но най-важното е, че той спечели най-важната си битка.

Източник: в. "24 часа"