Днес София е сред малкото градове в страната – а може би и единствената европейска столица – без паметник или мемориал на загиналите воини за освобождението и обединението на България. Липсата не е просто градоустройствен детайл, а празно място в историческата памет на столицата, а аккто ще стане ясно - и на Софийска област.
Драмата около съдбата на мемориала на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия, известна като „Желязната“ или „Шопската“, продължава вече десетилетия. Открит тържествено на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III, мемориалът е унищожен през 1979 г. заради изграждането на Националния дворец на културата, прилежащия площад и паметника „1300 години България“ (който паметник вече също не съществува).
Оригиналният мемориал е представлявал три внушителни мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, върху които са били изписани имената на над 3000 загинали войници от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. В центъра е бил поставен лъв върху пиедестал, държащ картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания – символ на националния идеал.
От години темата за възстановяването на мемориала периодично изплува в общественото пространство. Общественици, историци, политици, патриотични организации и граждани настояват за изграждане на нов мемориал, близък по дух и визия до унищожения. Следват решения на Столичния общински съвет, одобрени проекти, замразени процедури, остри позиции „за“ и „против“. Стигна се дори до момент, в който настоящият кмет на София Васил Терзиев се обяви против възраждането на паметника, а впоследствие бързо оттегли позицията си. Дали столицата ще стане свидетел на историческия момент да възстанови паметното място на загиналите за свободата и обединението на българските земи – предстои да разберем.
В цялата тази „софийска“ дискусия обаче остава на заден план един съществен въпрос: на кого всъщност е бил посветен този паметник? Една проста статистика би показала, че може би най-малко от загиналите са били жители на тогавашна София, която по времето на Освобождението и в следващите години не е сред най-големите български градове. Софийските казарми и поделения обаче са били пълни с мъже от днешната Софийска област.
Имената на загиналите и населените места, изписани върху мемориала, свидетелстват за това – Орхание, Врачеш, Правец, Челопеч, Голема Раковица, Петрич, Гурмазово, Душанци, Алдомировци, Костинброд, Опицвет, Пожарево, Брезе, Лакатник, Скравена, Гайтанево, Искрец, Богьовци, Свидня, Боженица, Мирково, Смолско, Новоселци, Пирдоп, Цръклевци, Копривщица, Етрополе… Списъкът е дълъг, почти безкраен – толкова дълъг, колкото и жертвите, дадени от Софийската околия. Много от тези населени места имат свои войнишки паметници. София – не.
Именно тук се налага логичният извод: паметникът на Първа пехотна софийска дивизия е толкова на София, колкото и на градовете и селата от Софийска област. Стотици, а вероятно и хиляди мъже от тази околия са дали живота си на бойното поле. Техните имена са били изписани на мемориал, който днес съществува само в снимки и спомени.
Затова, когато който и да е кмет на София взима решение за съдбата на този мемориал, би трябвало да си дава сметка, че той не е посветен единствено на загиналите софиянци, а на цяла една област (включително и Велико Търново). И всеки градоначалник, който умишлено или по инерция е забавял възстановяването му – може би защото от подобен акт няма пряка политическа изгода – носи отговорност не само пред историята на столицата, но и пред паметта на загиналите от всяко кътче на Софийската околия.
За съжаление, по темата липсва отношение и от страна на общините в областта, както и от областната управа – сякаш този въпрос не съществува. А той съществува, защото са съществували хиляди хора, които не са дали живота си за пари или корист, а за идеал и за Родината. И тяхната памет продължава да чака своето достойно място в центъра на столицата.
В снимките към статията може да видите част от автентичния облик на плочите с изписани населени места.
Източник: balkanec.bg
Там някога бяха старите казарми и помня паметника
Как успяхте да направите на ТОВА МЯСТО паметник на жертвите от Комунизма,събаряйки величествения паметник на Архитект Делчев. Сега ревете,че няма стария паметник.
Ми направете го, Така както направихте паметник на Американците бомбардирали София. Такова унижение само такива,като нас не ни засяга.
Съгласен съм с написаното от теб. Но има една разлика, паметника на хамериканците е във двора на тяхното посолство, което се води тяхна територия, както при всички посолства. Комунистите събориха паметника, като символ на "Великобългарски шовинизъм". Няма друга столица в която централните улици до са кръстени на чужденци, както е при нас със руските имена.
Комунизма не си е отишъл
... за което трябва да си благодарен.
"Швейцарско правило" за пенсиите, социални политики в здравеопазването и образованието, политики подпомагане на социално слабите - откъде са?
В световен мащаб коефициентът на социалното неравенство расте стремглаво от началото на 20-ти век, а в края на 40-те години тръгва надолу. До 90-те, когато след едно "плато" отново потегля нагоре и след 2009 почти хвърчи.
Та помисли си, какво имаше в света от втората половина на 40-те до края на 80-те години на 20-ти век.
Ако мо'еш 'а мислиш, разбира се.
Пра дядо ми е загинал по чукарите в Македония в бой срещу сърби и руснаци. Костите му още са някъде там. Бог да прости всички загинали в битките за национално обединение. Заслужават паметник за да ни напомнят какво значи саможертва за България.
Това с руснаците в Македония сигурно ли е?
Да, при завоя на река Черна, имало е и французи.
Предадох те Левски за пореден път... Предадох те българския лев
Коментарът беше изтрит поради използването на нецензурни или неуместни изрази!
Коментарът беше изтрит поради използването на нецензурни или неуместни изрази!
Бойко и сие.. Ни предадоха за пари
Бойко... мангал грозен и мръсен...
Ако застанеш до Бойко, ще изглеждаш като мишка.
За ГЕРБ ще гласуваме, друг заслужава ли?
Гласувайте за Герб... пак ще раздават по 50 и ще спечелят... Затова се хили мазната глава