„Семейството е училище  за  любов“
Мартин Лутер
  „Без да се преживее, любовта не може да се научи .    
Точно така, без да я получават от родителите и околните, невръстните деца не биха научили какво е любов.„                                                   Да научим децата на добродетели чрез празниците“  е една  идея, споделена от  организаторите на  Арт работилница „Две ръчички” и Детска къща „Приказка без край”  , която  бе  претворена от  учителите на  Iв клас, III а клас и IIIв клас  заедно с педагогическия съветник в актовата зала на СОУ“Христо Ясенов“ .  
Поводът  за провеждане на тържество, посветено на семейството  стана  християнският празник Въведение Богородично. То бе и поредното тържество, припомнящо и утвърждаващо добродетелите,  не само като   изява  на способностите и уменията, но и като средство, чрез което  се  събират  и натрупват  знания.
Празниците са и  ефективен начин  за създаване на добри навици, различни усещания и възпитаване на качества, а празникът , посветен на семейството е една възможност да си припомним , че  семейството  е „Училището на любовта“ . Но, за да претворим семействата  в „училища на любовта“ е нужно да преоткрием  и съхраним истинските семейни ценности. Единствено, ако заздравим нашите семейства,  можем да се надяваме да имаме добро, проспериращо и  здраво общество.
Именно с тази цел бяха проведени и тържествата, посветени на християнското семейство и благодарността  в СОУ“Христо Ясенов“ , които не бяха  поредните тържества , където  родителите са публика, а децата - актьори, защото още от самото начало всички биваха  въвличани в тях.
 След кратко приветствие от класните ръководители, на присъстващите се представяше  кратка презентация с акценти върху християнския празник исемйните ценности. Следваше  кратка игра с публиката и отговор на въпроса “защо халката и годежния пръстен се носят на безимения пръст“?, след което  децата поднасяха своя поздрав към родители, баби, дядовци и гости , като изпълняваха  песни, стихове и драматизация на „Притча за щастливото семейство“. Смях  и спонтанни аплодисменти предизвикваха шеговитите стихове за баби, дядовци и внуци, както и съвремнната версия на приказката „Дядо и ряпа“.  На фона на приятна музика  родители и гости  с готовност се включваха  в „построяването“ на  дом на ценностите и  изработването на  фенери от ябълки, чиято светлина да показва пътя на доброто през дългите зимни дни и нощи. На финала на тържествата всички, хванати за ръка, изказваха своята благодарност за нещата, които считаха, че са от значение за тях.  Последните мигове от тържествата бяха посветени на хляба и трапезата като символи на християнското семейство и благодарността.                                             

Източник: balkanec.bg