Михаил Гaвазов прекара 4 години в Балкан, като спечели титли при юношите, Купата на ББЛ и две титли в НБЛ с Балкан. Гавазов така и не получи роля в ротацията на зелените  и реши да търси развитие в САЩ, като замина да учи и играе в академия във Флорида.

Как се реши да напуснеш Балкан и да заминеш за Америка?

Имаше няколко причини да се разделя с Балкан. Едната причина дойде, след като по мое желание напуснах националния отбор до 20 годишни, начело със старши треньор Васил Христов, тъй като имахме разногласия и неразбирателство. Самият той е начело на мъжкия отбор на Балкан и следователно не смятах, че ще получа шанс за изява през следващия сезон.
Веднага след лагера с националния отбор заминах за Сърбия, където ми бе препоръчан агент, който да ми помогне да замина за САЩ.
Идеята за колеж винаги ме е изкушавала. За мен образованието и баскетболът, на високо ниво, вървят ръка за ръка. В България е доста трудно да се съчетаят нещата, поради нуждата за присъствие и на двете места едновременно. С помощта на моят агент успях да намеря отбор в щата Флорида, Форт Уолтън Бийч. Където да ми се даде шанс за изява и да ме видят американските колежи.

Разкажи ни за твоето обучение и въобще за живота там

Изборът ми да отида в САЩ  допринесе за обучението ми. Аз уча и в НСА вече втора година. Там има форма на обучение наречена „Елитен спортист“, и понеже съм в чужбина ми дава възможността да се подготвям сам и когато се върна в България да избера дати за изпитите ми.
Животът тук се различава много от този в Европа. Американския начин на живот е много застоял. Разстоянията са огромни и без наличието на превозно средство придвижването е невъзможно. Храната не е никак здравословна, и е трудно, защото постоянно ти се предлага. Манталитетът тук е различен.
В малките градове няма център, на който хората да могат да се социализират. Единствено в големите мегаполиси като Маями, който посетих, в центъра имаше заведения и места за социален живот и ми напомнят на европейските градове. За разлика от България обаче тук има достъп до всякакъв вид услуги, екипировка, технология и съоръжения и в най-малкия град. Залите са прекрасни и е удоволствие да се играе в тях.

Имаше гостуване на Мани Суарез, разкажи ни малко

Мани Суарез и семейството му бяха така добри, да ме поканят и настанят в техния дом в Браян, щата Тексас. Там бях за Коледа и Нова година. Престоят ми там беше незабравим и прекрасен. Имах възможността да се видя със своя „брат“, който не бях виждал от близо две години. За 20 дни успяхме да тренираме заедно и да поддържаме формата си. Подготвяхме се за раждането на първата му рожба. Вълнението се усещаше всеки ден и направи празниците ни още по-празнични.
Това бяха едни от най-хубавите ми празници! Аз усетих уют, топлина, доброта, гостоприемство и направих доживотни спомени. Мани Суарез е пример за всеки един човек със своята човечност и силен морален компас. Благодарен съм, че го познавам!

Колко и как се тренира и как се съчетава с училището?

Тренира се веднъж на ден,но по-дълго. Обикновено комбинирано с фитнес. Има доста талантливи момчета, но заради начина на игра не можем да покажем пълният си потенциал. Разчита се на игра едно на едно и бърза атака. Нападенията не са организирани, а защитата е без много правила и принципи. Превозват ни до залата с бусове, а някои като мен си купиха колела, за да могат да ходят по-често в залата и да остават допълнително. Успявам да отделям време за ученето между тренировките. Дори като пътуваме взимам учебниците и чета в буса. Силно приоритизирам университета и вярвам, че без образование не може.

Следиш ли НБЛ и кой ти е фаворит за титлата?

Следя първенството и се радвам, че има много равностойни срещи. Станах голям фен на отбора на Левски, защото разчитат на младите си играчи, играят без чужденци и оставят сърцето си на терена всеки мач. Всеки един отбор трябва да взима пример от тях!
Не бих казал, че имам фаворит за титлата. Нищо не може да изкорени последните ми четири години в Ботевград. Тържествата на Червения площад след спечелване на титлите са останали в моето съзнание.

Какви са твоите цели и амбиции?

Моята цел е през следващите 4 години е да уча и играя в NCAA. И да завърша образование си в НСА. А след това да започна да играя професионално. Всеки има своите мечти, а моята е да играя в Олимпиакос или в Ню Йорк Никс. И не на последно място е да не се променям като човек по пътя ми. Защото каквито и постижения да имам, ако не съм добър човек нищо от постигнатото няма да има значение.