В Деня на най-тачения, най-обичания и най-популярния български празник, какъвто е Гергьовден, който е и ден на Храбростта и на Българската армия, е добре да си спомним за онези смели и доблестни български войници и офицери, които поради конюнктурни и най-често политически причини, бяха забравени и неглижирани.

И понеже за героите забрава няма, добре е да си спомним за един славен български полк, имал нещастието след Ньойския договор /1919г./ да бъде изтеглен от щабквартирата си в Цариброд и понижен в дружина, след което преместван от град на град, от поделение на поделение, докато най-накрая не е бил настанен в град Сливница..

Водени от идеала за националното обединение на България, войниците и офицерите от 25-и пехотен Драгомански полк смело са се сражавали в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Дали са много жертви при Люле Бургас, Чаталджа, Арап Тепе, Одрин, Енидже, по полетата на Добруджа и на Южния фронт, като някои от тях все още се водят за безследно изчезнали.

В редиците на 25-и пехотен Драгомански полк смело са се сражавали българи от Царибродско, Драгоманско, Сливнишко, Годечко, частично от Белоградчишко и Трънско. Неслучайно помежду си са се наричали „Славни Драгоманци“ и техните подвизи са изписани със златни букви в историята на българската бойна слава.

Сред подвизите на „Славни Драгоманци“ е и подвигът на капитан Атанас Веселинов, тайно изнесъл с още трима войници след обявяване края на Първата световна война от пленническия лагер в Гърция, знамето и парите на полка за да не попаднат в ръцете на силите на Антантата.

А ето каква е предисторията:

След края на Първата световна война, в която България е на губещата страна и след подписване на Солунското примирие от 29 септември 1918г., най-добрите части от Първа пехотна Софийска дивизия, в състава на която е влизал и 25-и пехотен Драгомански полк, с 90 000 души български войници и офицери са били предадени в заложничество на силите на Антантата. Заложничеството продължило от 2 октомври до 28 ноември 1918г., след която дата 25-и пехотен Драгомански полк бил освободен..

За да не попадне бойното знаме на полка в плен, на 2-и октомври 1918г. капитан Атанас Веселинов получаава заповед от командира на полка да спаси знамето а с него и парите на полка, общо 175, 000 лева. С още трима войници, един от които знаменосеца, се измъкват незабелязано от гръцкия лагер успявайки с плата на знамето и парите да прекосят Македония, Косово и Сърбия и да се доберат незабелязани от никой до Цариброд. В Цариброд, капитан Веселинов предава знамето на полка с принадлежностите му, както и парите от полковата каса, за което по-късно е бил отличен с Орден за храброст.

Когато на 9 декември 1918г., полкът се завръща от пленничество, на перона на Царибродската гара го посреща Почетната рота със знамето, спасено от командира на нестроевата рота, капитан Атанас Веселинов.

Знамето на 25-и пехотен Драгомански полк е наградено с Военен орден „За храброст“ III степен. Капитан Атанас Веселинов е награден за смелата си постъпка с Военен орден „За храброст“ IV степен.

За героизма на „Славни Драгоманци“ може много да се пише. Той е изписан със златни букви върху спасеното от пленничество знаме, върху миналото на Цариброд и върху славната история на българския народ.

Снимките /графики/ на знамето на 25-и пехотен Драгомански полк са от книгата „Драгоманци през войните 1912-1913 и 1915-1918“, издадена през 1934г. в София.

Знамето на полка се пази в Националния военноисторически музей в София.

Останалите две снимки са на „Славни Драгоманци“ на Солунския фронт, собственост на семейство Йотови от Цариброд.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд