Главата на Българската Православна Църква Негово Светейшество патриарх Максим празнува днес своя имен ден.
Дядо Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков. Светското му име е Марин.
Основното си образование получава в родното село. Едва дванадесетгодишен постъпва като послушник в Троянския манастир. Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи и завършва с отличие Софийската духовна семинария. От 1936 до 1938 г. е църковен певец и деловодител в храма “Света Богородица” в град Русе
От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. По време на обучението си участва в дейността на студентските богословски кръжоци и беседи на православните братства.
На 13 декември 1941 г приема монашеско пострижение от приснопаметния Ловчанския митрополит Филарет. Получава името Максим в чест на свети Максим Изповедник.
На 19 декември същата година е ръкоположен за йеродякон в семинарския храм “Св. Йоан Рилски”. В края на 1942 г. Светия Синод го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир, където е евакуирана и впоследствие остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачански митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 г. в Разград йеромонах Максим е възведен в архимандритско достойнство от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил, който с благословението на Св. Синод го назначава за свой протосингел. Архимандрит Максим остава такъв до 1950 г., когато е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва.
От 1955 до 1960 г. е главен секретар на Светия Синод. В периода от 1957 до 1960 г. е и председател на Редакционната колегия на Синодалното издателство на изданията “Църковен вестник” и списание “Духовна култура”.
На 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” архимандрит Максим е хиротонисан в епископски сан с титлата „Браницки”.
На 30 октомври 1960 г. ловешките епархийски избиратели единодушно посочват Браницкия епископ Максим за свой архипастир и на 20 ноември той е канонически утвърден за Ловчански митрополит. През време на служението му в епархията въпреки тежката политическа обстановка, са построени и осветени от него няколко нови храма.
На 7 март 1971 г. патриарх Кирил се представя в Господа и от 13 март до 4 юли 1971 г. митрополит Максим е наместник-председател на Светия Синод.
На 4 юли 1971 г на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Максим е избран от клира и народа за Български патриарх и Софийски митрополит.
Патриарх Максим успя в трудни за Църквата условия да съхрани нейната цялост и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои обществения й авторитет.Направи всичко, което беше възможно, за да се открие пътят на спасението за всеки българин. Негово Светейшество участваше активно в междудържавни и междуцъровни форуми за отстояване на християнските миротворни принципи.
Награден е с най-високи държавни отличия: орден “Стара планина” I степен, за големите му заслуги в духовния живот на българския народ и за мъдрото управление делата на Българската православна църква.
Вече 40 години патриарх Максим е начело на православната ни църква. На многая и благословеная лета дядо Максим!

Източник: balkanec.bg