Сирни Заговезни, наричан още Сирница, Прошка или Прощални заговезни, е последният голям празник преди началото на Великденските пости в българската традиция. Той няма фиксирана дата и се отбелязва винаги в неделя, седем седмици преди Великден. През 2026 година празникът се чества на 22 февруари и поставя началото на 49-дневния Великденски пост.

Прошката – сърцето на празника
Най-важният обичай на този ден е взаимното опрощение. По-младите посещават своите родители, баби и дядовци, кумове и по-възрастни роднини. Те правят три поклона, целуват ръка и изричат: „Прощавай“, а отговорът е: „Простено да ти е“ или „Господ да прощава“.

Този ритуал символизира духовното пречистване и смирението преди постите. Прошката се възприема като начин човек да освободи сърцето си от обида, гняв и натрупани огорчения, за да посрещне Възкресението с чиста душа.

По традиция се поднасят малки дарове, а благопожеланията са за „леки пости“ и „сладки заговезни“.

Огньовете на Поклади – символ на здраве и обновление

Сирни Заговезни е известен и като Поклади заради характерния обичай да се палят големи клади. Огънят има силна символика – той пречиства, предпазва от зло и бележи ново начало.

В много населени места хората прескачат огъня или пепелта му за здраве, а около пламъците се играят хора и се пеят песни. Младежите обикалят с факли, за да прогонят злите сили и да осигурят плодородие през годината.

В различните краища на страната тези огньове са познати под различни имена – „оратник“, „пълелия“, „ойлалия“.

Оратниците – огнена традиция срещу зло

В някои райони се практикува и обичаят с т.нар. оратници или „огруглици“ – факли, направени от слама. Всеки стопанин ги завърта около главата си с вярването, че така прогонва бълхите, болестите и нечистите сили от дома.

Този обичай носи едновременно практичен и символичен смисъл – огънят служи като защита и пречистване както от видимото, така и от невидимото зло.

Празничната трапеза и „хамкането“

На трапезата за Сирни Заговезни присъстват млечни храни, яйца и задължително бяла халва – последните позволени животински продукти преди началото на строгия пост.

Един от най-обичаните обичаи е „хамкането“. Парче халва или варено яйце се връзва на конец и се люлее, а децата се опитват да го захапят без да използват ръце. Смята се, че този ритуал носи здраве, плодородие и благополучие през годината.

Жива връзка с миналото

И днес българските семейства пазят традицията на Сирни Заговезни като празник на примирението, духовното пречистване и съхранените през вековете обичаи. Прошката и огънят остават централни символи на деня – напомняне, че новото начало винаги започва със смирение и чисто сърце.

Източник: balkanec.bg