На днешната дата отбелязваме поредната тъжна годишнина от трагичната гибел на двама от най-обичаните български футболисти, Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков. На 30 юни 1971 година, при автомобилна катастрофа край прохода Витиня, България губи не просто велики спортисти, а истински идоли и символи на цели поколения.

Гунди и Котков пътуват с лек автомобил Alfa Romeo към Враца за контрола между Левски и Ботев (Враца). В прохода Витиня, в ранния следобед, автомобилът се удря челно в тежкотоварен камион, натоварен с дървен материал. Сблъсъкът е толкова силен, че и двамата футболисти загиват на място.
Новината за смъртта им потриса цяла България. На поклонението пред телата им в София се стичат над 150 хиляди души – безпрецедентен израз на любов и скръб, какъвто малцина са получавали дори приживе.

Георги Аспарухов – Гунди бе не просто звезда на Левски и националния отбор, а символ на достойнство талант. Футболист, отказал оферти от италиански и испански грандове, за да остане верен на родината си. С майсторството си на терена и скромността си извън него, той се превърна в образец за подражание.

Никола Котков – Котето беше техничен, бърз и изключително интелигентен футболист, идол на феновете на Локомотив София, а по-късно – и на Левски. Любимец на публиката, той бе пример за спортсменство и професионализъм.

Днес, десетилетия по-късно, имената на Гунди и Котков продължават да живеят – в спомените на поколения българи, в разказите на ветерани, в песните по стадионите, в паметниците и турнирите, които носят имената им.

Трагедията при Витиня не е просто загуба на двама футболисти, тя бележи края на една романтична епоха в българския футбол.

Поклон пред светлата памет на Георги Аспарухов и Никола Котков.
Героите умират, но легендите остават.