На 1 септември започна новата учебна година в Сърбия. В Западните покрайнини тя отново постави на дневен ред един от най-сериозните проблеми пред българското национално малцинство – състоянието на образованието на български език и опасността от постепенното му изчезване.
Примерът в Цариброд, където в първи клас не се е записал нито един ученик в българска паралелка, а в гимназията такъв избор е направил само един ученик, е най-яркият и тревожен симптом на процес, който не е от вчера, а продължава вече повече от три десетилетия.
Трудно може да бъде подминат фактът, че право, гарантирано на българското национално малцинство, на практика все по-рядко се използва. Обяснението от страна на училищните ръководства обикновено е, че това е изборът на родителите.
Въведената в началото на 90-те години анкета, чрез която родителите посочват на какъв език желаят да се обучават децата им, според критиците на този модел постепенно е довела до обезличаване на българското образование в Западните покрайнини и до превръщането на майчиния език от език на обучение в отделен учебен предмет.
Какво показват данните за новата учебна година?
Те показват, че наред с демографския срив в Царибродско и Босилеградско намалява и броят на българските паралелки.
В Основното училище „Христо Ботев“ в Цариброд през тази учебна година в първи клас са записани 59 ученици, разпределени в три паралелки, но нито една от тях няма да бъде с обучение на български език. В училището има само една българска паралелка – в VIII клас, в която се обучават петима ученици. Общо училището има 25 паралелки с 396 ученици.
Тревожна е ситуацията и в Гимназията „Св. св. Кирил и Методий“. Тази година са записани едва 28 ученици, като само един от тях е избрал обучение в българска паралелка. Общият брой на учениците в гимназията е намалял до 145 – значително по-малко в сравнение с броя им допреди години.
Проблем възниква и когато желаещите да учат на български са само един или двама. При недостатъчен брой ученици Министерството на образованието на Сърбия не финансира самостоятелна паралелка, като според посочените данни необходимият минимум е петима ученици.
Подобна картина и в Босилеград
В Босилеград – другия основен център на българското национално малцинство в Западните покрайнини – положението също е тревожно.
От 30 записани ученици в първи клас на основното училище петима са избрали българска паралелка, а останалите 25 – сръбска. В гимназията също са записани 30 ученици, като 11 са предпочели обучение на български език, а 19 – на сръбски.
Необходим е различен подход
Какво показва всичко това?
Преди всичко, че е необходима сериозна промяна в подхода към проблема с участието на образователните институции на Сърбия и България, както и по-активен дипломатически ангажимент.
Необходим е дебат и за политиката на българското Министерство на образованието и науката по отношение на кандидат-студентите от Западните покрайнини.
По Постановление №103 на Министерския съвет кандидат-студентите от българските общности зад граница получават възможност да кандидатстват в български висши училища при определен специален режим. Ситуацията в Западните покрайнини обаче има своята специфика и трудно може автоматично да бъде приравнена с тази на българските общности в Украйна, Молдова, Албания, Северна Македония, Косово или Румъния.
Още с началото на учебната година в социалните мрежи се разгоря дебат по темата. Българи от Цариброд, които от години поставят проблема публично, предложиха обучението на български език в училищата на българското малцинство да бъде задължително, а не въпрос единствено на индивидуален избор.
Според тях сегашният модел ускорява процесите на асимилация и постепенно води до изчезване на пълноценното образование на български език.
Поставен беше и въпросът за приема на младежи от Западните покрайнини в българските университети. Едно от предложенията е преференциалният прием и финансовата подкрепа да бъдат обвързани в по-голяма степен с обучението на български език – например с предимство за ученици, завършили средното си образование в български паралелки или изучавали засилено майчиния си език.
Поддръжниците на подобна промяна смятат, че по този начин ще се създаде реален стимул както за учениците, така и за техните родители да избират българските паралелки. В противен случай се получава парадокс – българската държава подпомага висшето образование на младежи от историческите български общности, докато в самите Западни покрайнини паралелките с обучение на български език постепенно изчезват.
Данните от началото на учебната 2026/2027 година показват, че проблемът вече трудно може да бъде разглеждан само като въпрос на родителски избор или демографска криза. Когато в град като Цариброд нито едно дете в първи клас не започва обучение в българска паралелка, въпросът за бъдещето на българския език и образование в Западните покрайнини става все по-остър.
А с него неизбежно идва и по-големият въпрос – ако българските паралелки продължат да изчезват, как ще бъде съхранена българската национална идентичност в Царибродско, Босилеградско и Звонския край след още едно поколение?
За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари