България навлиза в последната фаза от изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като окончателната равносметка ще бъде направена след очакваното до края на годината пето плащане от Европейската комисия. Въпреки многобройните трудности, страната успя да избегне пълния провал на програмата благодарение на серия от предоговаряния и ускорена работа на институциите през последните две години.
Крайният срок за извършване на разходи по плана е края на август, а досега ПВУ премина през пет официални изменения. Част от първоначално заложените инвестиции отпаднаха, други бяха сериозно намалени, а някои реформи бяха променени, за да отговорят на реалните възможности за изпълнение.
Най-сериозните проблеми – в цифровизацията
Най-много неуспехи са отчетени при проектите за дигитализация и информационни системи.
Сред най-големите провали е отпадането на проекта за Единна информационна система за устройство на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Системата трябваше да позволи изцяло електронно издаване на строителни разрешителни и обработка на инвестиционни проекти, но изпълнението ѝ е прекратено заради сериозни забавяния и необходимост от законодателни промени.
Сериозно е намален и бюджетът за обучения по цифрови умения. Вместо първоначално планираните 260 000 сертификата, се очаква реализацията на около 130 000. Част от участниците дори са били подложени на повторно изпитване заради съмнения за формално преминаване на тестовете.
Още през 2023 г. отпаднаха и проектите за дигитализация на „Български пощи“, комплексното управление на водите и дигитализирането на административни регистри.
Здравеопазването също губи средства
В здравния сектор също се отчитат сериозни затруднения. Намален е бюджетът за изграждане и оборудване на центрове за лечение на мозъчносъдови заболявания, а средствата за изграждане на хангари за медицинските хеликоптери отпадат изцяло. Причините са забавени обществени поръчки, административни пречки и липса на необходима документация.
Значително е съкратено и финансирането за модернизация на лечебните заведения, което от първоначално планираните 349 млн. лв. е сведено до около 225 млн. лв.
Енергийни мегапроекти останаха само на хартия
Част от най-амбициозните и политически спорни проекти в енергетиката също не успяха да се реализират. Напълно отпадна проектът за производство на електроенергия и топлина от геотермални източници на стойност 343 млн. лв. Не бе реализирана и първоначалната идея държавна компания да закупува мащабно батерии за съхранение на енергия от възобновяеми източници. Вместо това схемата беше преработена и насочена към финансиране на частни инвестиции.
Сериозни затруднения възникнаха и при големия ВиК проект за населени места между 5 000 и 10 000 жители с бюджет от 300 млн. лв., който беше прехвърлен за финансиране по програма „Околна среда“.
Има и успешни примери
Въпреки проблемите ПВУ отчита и редица положителни резултати. Сред тях са успешно спасените поръчки за нов подвижен състав на БДЖ и изграждането на STEM кабинети в над 2000 училища в страната. Именно образователният проект е посочван от европейските институции като пример за успешно изпълнение на национален план за възстановяване.
Равносметката предстои
Макар България да не успя да реализира част от най-амбициозните си проекти по ПВУ, страната все пак избегна най-лошия сценарий – загуба на значителна част от европейското финансиране. Окончателната оценка за успехите и провалите ще стане ясна след приключване на всички плащания и финалния отчет пред Европейската комисия в края на 2026 година.
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари