Има едно село, никнало върху камъни. Първоначално било малко село и се намирало встрани от днешното, но с времето хората започнали да се придвижват надолу към реката и така създали днешното село Каменица. Всъщност, животът на хората предопределила реката и с времето то се разраснало по дължина. И понеже река Каменичка, минава през селото, за да бъдат свързани двете махали от левия и десния й бряг, хората построили три дървени моста, от които днес е останал само един.

Село Каменица има две гъсто населени махали „Долньа“ и „Грньа“, Каменистата почва отдавна е облагородена от трудолюбивите жители на селото, превърнали своите зеленчукови градини край реката в истинско вълшебство. Само че днес, постоянно живущите жители на Каменица са малко, макар че през лятото не може да се каже, че селото е празно. За съжаление, това лято Каменичката река почти пресъхна, както и повечето старопланински реки в Долен Висок.

Село Каменица е лесно достъпно. Намира се на 34 км. северно от Цариброд и до него се стига за по-малко от един час. Разположено е, заедно с останалите осем долновисочки села, в централната част на Височката долина, която наблюдавана отвисоко прилича на елипсовидно корито, през които протича река Височица с множеството си притоци, един от които е и Каменичката река.

Когато става дума за Каменица, трябва да кажем, че нейният разпознаваем знак е камъкът. Благодарение на него, в селото навремето имало много майстори строители на къщи, дувари, чешми, мостове. Даже и двама каменоделци, макар и с гински корен, имало в селото..Каменичани са известни скотовъди, навремето продавали своята продукция извън пределите на Цариброд.

За съжаление, днес Каменичка река е почти пресъхнала. Останал е само някогашният вир, „Язът“, както го наричат местните хора, но и той е на път да пресъхне. Страшно безводие е превзело старопланинските села в Долен Висок.

В миналото, Каменица е била голямо село. От местните хора разбирам, че през 1880г. в селото е било открито и първото училище, в което първоначално учели само момчета от Висока, а десет години по-късно в него започнали да учат и момичета. През 1952г. в селото било открито и Основно училище, подведомствено на Основното училище „Христо Ботев“ в Цариброд. В началото на 60-те години на м.в. в него учели над 200 ученици, но в края на 70-те години на м.в. поради известните нам причини за насочване на местното население към града, селото обезлюдяло, броят на децата намалял и през 1979г., училището с хубавата нова сграда било затворено.

Ученолюбието на каменичани обаче не спряло със затварянето на училището. Мнозина от тях станали известни художници, като Богдан Николов, Бранко Николов, Иван Йоцев, дърворезбари като Томислав Делчев, музиканти като Александър Вунгеров, фотографи като Борис Кавалин, каменоделци като Зарко и Стойко Гинскии др. В Каменица е роден и главният готвач в Двореца на Цар Борис Трети, Нацко Илиев, носител на три ордена за храброст I, II, III степен. Много каменичани са участвали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война в състава на 25-и пехотен Драгомански полк.

За село Каменица, Богдан Николов, Васил Пешев, Георги Тошев и Момчил Тодоров, през 1998г. издават монография „Каменица“ а през 2006г., същият авторски колектив издава в София албум „Каменица“ с богат снимков и архивен материал събран от хората в селото, както и от пръснатите в различни градове и държави, каменичани.

Разхождайки се из дългата улица на селото, направи ми впечатление, че в него има хора. Не са много, но ги има. Повечето са се завърнали като пенсионери в бащините си къщи, но има и такива, които са си купили стара каменичка къща и след като са я ремонтирали, прекарват част от времето си в нея. Може да се каже, че през летните месеци, село Каменица е живо село.

Но, винаги има едно „но“ и то е свързано с безводието. Каменичката река почти е пресъхнала. Пресъхнала е и чешмата със старата декоративна украса. Вековният орех край нея от няколко години не ражда орехи. Безводието зле се е отразило това лято не само върху Каменица и върху целия Висок и Царибродска община даже.

Приключихме разходката из Каменица, при едно царибродско семейство, което живее в Белград, но си е купило къща в Каменица и там прекарва летните месеци. Запазили са си автентичната архитектура на къщата, старите дувари от дялан камък, лозата до вратата и дървените помощни сгради.

А на тръгване се сетихме и за народната песен „Рангел свири мила нане, Любу да измами“; за неосъществената любов между Рангел и Люба, и двамата от Каменица. Е, не знаехме как върви мелодията, но поне думите поназнайвахме, и от дума на дума стигнахме до извода, че има много факти и събития в това красиво каменисто село, заради които си струва пак да дойдем в него.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд . .