Китно село, с хубави къщи, с автентична архитектура, ремонтиран Културен дом, една църква с мимолетен бор, осем оброчища с оброчни паметници и една пещера, получила името си по селото на територията, на което се намира.

Накратко, това е село Петърлаш, едно от деветте китни села на царибродското Забърдие.

Село Петърлаш се намира на 11 км. северно от Цариброд и за разлика от останалите осем села, нанизани едни на други, то се намира малко встрани. За да се стигне до него, трябва да се хване един от двата пътя при село Радейна. А който иска пеша да се разходи до него, може да хване „Петърлашкия път“ от Цариброд и лека-полека да извърви стръмното трасе до селото. Поне ще се наслади на красивата природа из пътя.

Село Петърлаш е старо село, за което има данни, че е съществувало като селище още пред 15в. След Освобождението, селото увеличило броя на своите жители до 400 души, а през 50-те години на м.в. то е наброявало 600 жители. В него е имало Културен дом с читалище, селскостопанска кооперация и едно осмокласно училище. Днес, постоянните жители в селото са десетки, макар че броят им се увеличава със завърналите се в него пенсионери, запазили къщите си в изряден вид.

Според някои хипотези, в селото, освен селската църква „Св. Троица“, в миналото е имало още два манастира, единият разрушен вследствие на силно земетресение, другият по турско време. Църквата е построена от дялан камък през 1853г. а иконостасът й е от 1892г. През 1903г. е сложена и камбаната на църквата, отлеяна в Самоков а с даренията местните хора.

С тази малка красива църква, възстановена през 2012г. е свързана и историята с бора в нейния двор. През 1890г., дядо Кирил Павлов от село Петърлаш отива в Рилския манастир за да донесе оттам борова фиданка, която да бъде засадена в двора на църквата. Днес някогашното фиданка е мимолетен бор, който с оброка украсява църквата и напомня за миналото на селото и хората в него.

По село Петърлаш е назована и намиращата се на негова територия Петърлашка пещера. На нея се натъкнали през 1966г. двама ученици от селото, Георги Димитров и Тодор Тодоров. Те съвсем случайно открили входа на пещерата, вследствие на което новината се разчула из Забърдието и стигнала до Цариброд, та даже и до Словения.

През 1967г. в селото дошли да я видят един спелеолог от Любляна /днес Република Словения/ -  Ернест Претнер, придружаван от двама холандци. Но, местните хора не се държали дружелюбно с тях, смятайки ги за иманяри, и те си тръгнали.

На 7 август 1968г.,  в пещерата за пръв път влиза група местни „изследователи“, предвождани от биолога д-р Спас Сотиров от Цариброд. Те са първите, които влизат в пещерата, правейки първите й снимки и съобщавайки за нея на излизащият на български език в град Ниш, вестник „Братство“. Журналистът Богдан Николов, като част от експедицията, е първият журналист, който прави поредица от репортажи за Петърлашката пещера. След тях, пещерата посещават и разглеждат десетки научни експедиции от Белград, както и пещерняци от различни краища на бивша Югославия и на по-късен етап и от България.

Най-голямата галерия в пещерата получила наименованието си „Попова печ“, тя е най-дългата и най-впечатляващата галерия със сталактити и сталагмити, дълга 480 метра.

Втората галерия е „Джамънска пропаст“, третата е наречена „Тъвната дупка“ и четвъртата „Щуцало“ в която водата която капе от стените на пещерата потъва /щуца/ под нея и оттам името й „Щуцало“.

Днес пещерата е достъпна за изследователи и пещерняци и е известна като Петърлашка пещера. За нея са написани десетки научни трудове, направени са голям брой репортажи, статии, снимки и телевизионни предавания.

През 2013г., Библиотеката „Детко Петров“ в Цариброд издаде книгата на д-р Спас Сотиров „Пъртелашкият подземен замък“. В нея той обстойно разказва от първо лице за пещерата и за биоразнообразието в нея, за първата „царибродска експедиция“ влязла в пещерата през 1968г., с която той е ръководил, както и за галериите на пещерата, документирани в снимки.

За да е живо едно село, не е достатъчно да има хора в него. Трябва да има и какво хората да разкажат и да покажат. А Петърлаш е точно такова село.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд