Ако искате да видите едно райско кътче в Западна Стара планина, то тогава отидете до Славинското Гърло, природен феномен на река Росомачка, от който ви спира дъха на момента. Славинско Гърло е известно още и като „Котлове“, защото водата която блика от извора под каскадните скали прилича на вода преливаща от котел в котел. Но, понеже този природен феномен се намира на територията на едно от най-красивите старопланински села, каквото е Славиня, местните хора държат да почертаят, че става дума за Славинско Гърло.

Село Славиня е последното, девето, старопланинско село, намиращо се на 45 км. от Цариброд и до него се стига за един час по тесен, но хубав асфалтов път. Всеки който е тръгнал към Гърло ще мине през изключително красивите старопланински местности с богато биоразнообразие и живописни пейзажи с криволичещи и бистри реки. .

И понеже Славиня е последното село в царибродския Висок до него се минава през и покрай осемте не по-малко живописни села: Горен и Долен Криводол, Вълковия, Болевдол, Изатовци, Брайковци, Каменица и Сенокос.

Когато се отзовете в центъра на село Славиня, няколко пътни указатели ще ви насочат към самото Гърло. До него се стига за половин час ходене по равен, но добре маркирана терен, който минава по руслото на река Росомачка, получила името си по село Росомач /Пиротско/ в което извира самата река.

Вървейки по пътеката, която на места криволичи, на места се стеснява, всеки устремил се към Гърло пътник, може да си почине на някоя от дървените пейки с маса, да подиша чист старопланински въздух, да се наслаждава, макар и за кратко на брезите до реката, да си направите няколко хубави снимки за спомен и да си каже на ум или на глас: О, колко е красива Стара планина!

Когато стигнете до първото дървено мостче на път за Гърло, няма как да подминете старата воденица с воденичния камък край нея. В миналото, по долината на река Височица в старопланинските села откъм Цариброд и Пирот е имало над 100 воденици. Имало и хора тогава, които обработвали и засявали нивите си с житни култури и после ги карали „на воденица“, както е прието да се казва тук.

Не много далече от воденицата е и самото Гърло! Това е тесен каньон на река Росомачка, или една издълбана и прорязана през вековете скална маса приличаща на каскада под която извира и издава силни шумове един вир, от който водите преливат като от котел в котел. Част от речното корито на реката при Гърло се е врязало в скалите, вследствие на което е създаден този малък каньон каскадно набразден по един своеобразен начин, което го прави особено интересен и привлекателен за гледане и изкачване по него.

От дясната страна, по протежение на каньона, се вие тясна пътека, по която е доста рисковано да се ходи, но за опитни планинари и алпинисти това не е голямо предизвикателство, защото само от нея най-добре може да се видят „котловете“ с преливащите води под скалите.

Никой не може да каже, колко векове или хилядолетия й е трябвало на река Росомачка да издълбае този тесен и красив каньон – истинско чудо на природата.

Славинско Гърло, както и каньонът „Цедилка“, най-тесният каньон в Европа по долината на река Ерма, са природни феномени намиращи се на територията на Царибродска община, които правят царибродският край известен и привлекателен за туристи и природолюбители.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд




Източник: balkanec.bg