Село Изатовци е безспорно едно от най-красивите царибродски села. Разположено е в подножието на Стара планина във Височката котловина между планината Видлич от юг и Берковския дял на Стара планина от север. Намира се на 25 км северно от Цариброд на 788 м.н.в. До него води асфалтов път, свързващ осемте села на Висока.
Селото, както и повечето старопланински села, разполага с хубави и пространни пасища, които в миналото са позволявали отглеждането на големи стада овце, дребен и едър добитък. В миналото, освен със земеделие, овцевъдство, градинарство и овощарство, изатовчани се занимавали и със занаятчийство. То е единственото село в Царибродско, в което било развито грънчарството. Изатовските грънчари произвеждали шулета, крондири, црепньи, връчви, глинени съдове и други предмети, които продавали на пазарите в Пирот и Цариброд.
Благодарение на река Височица, която извира в България и преминава през селото, изатовчани в миналото се занимавали и със зеленчукопроизводство. Днес, в селото са останали постоянно живеещи 30-ина жители и повечето от тях продължават да си поддържат зеленчуковите градини.
Що се касае до миналото на това село, за него намираме данни в турските документи от средата на XV век, както и в джелепишките документи от средата на XVI век.
Много видни българи са родени в селото, станали по-късно лекари, инженери, учители, свещеници, музиканти, агрономи. В него е роден известният и популярен сред българите в Царибродско, свещеник поп Апостол Иванов, който заради непримиримостта с окупацията на родния му край е убит от сръбските кралски власти в годините след Ньойския договор. Неговият внук Апостол Апостолов му посвещава книга, като и още една „В сянката на предците. Йовшиният род“, за селото и неговия род Йовшини.
На гробищата в селото има и един войнишки паметник, построен в памет на загиналите местни българи в Балканските войни. Изатовчани са известни и с участието си в Сръбско-българската война, както и в останалите войни за националното обединение на България.
Но, има и едно много тъжна история свързана със селото. И тя води своето начало от 1848 г., когато е построен манастирът „Св. Архангел Михаил“. Каменната църква била дело на майстор Кола, част от групата на известните славински майстори строители. Църквата, като архитектура, имала особено красив и нестандартен вид с осмоъгълно иззидано от дялан камък кубе, като не по-малко красиви били и манастирският конак с чардака, изработен от дървен материал. Но, красотата на църквата била едно, строежът й бил нещо съвсем друго. И майстор Кола се усъмнил, че нещо сбъркал в строежа на църквата, произнасяйки прословутата фраза „Майстори, нещо погрешимо!“. Наскоро след това, явно от притеснение, починал.
За съжаление, след едно земетресение през 1929 г., църквата била не напълно, но частично разрушена и тогава недалече от старата църква, била построена нова, пак дело на славинските майстори строители, с главен майстор Алекси Ангелков и братя Илиеви от Славиня.
Новата църква, в местността „Падеж“, била построена по подобие на старата. Край нея се извисявал и 40-метров вековен бор. Даже била изработена и пощенска картичка на манастира, която днес е истинска ценност с архивна стойност. За съжаление, след 1948 г., когато започнала колективизацията по селата, новите власти решили да разрушат вече занемарения манастир и той през 1961 г. бил и окончателно разрушен. През 1963 г. и вековният бор бил отрязан.
Свещникът на манастира бил вграден в стълбището на новопостроеното училище, големите дялани камъни от строежа на манастира били вградени в новопостроената свинеферма, в която за една нощ измрели всичките свине. Каменните подпорни колони на манастира пък били вградени в овцефермата. Наскоро след това и провидението си казало думата и всички участвали в престъплението, бързоскоростно починали един след друг.
Днес от манастира са останали само следи, спомени и тази картичка, която разказва, но и предупреждава...
За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд
Източник: balkanec.bg
Красиво!