На 12 км. североизточно от Цариброд, в района на Забърдието се намира живописното село Смиловци. На 4 км. северно от селото, в подножието на Видлич планина, под връх „Трипут“, се намира един от най-старите манастири в тази част на Царибродска община, манастирът „Св. Кирик и Юлита“, известен още като Смиловският манастир.

Местността, в която се намира манастирската обител, е известна като „Манастирски дол“. В миналото този манастир е бил едно от най-големите духовни и просветителски средища в районите на Горни Висок и Забърдието. Според стари записки и надписи, публикувани в книгата на Иван Гошев „Стари записки и надписи. Свезка пета“ от 1937 г., има данни, че манастирът води своето начало от XVI в.

Според едно местно предание, в края на XVIIIв., манастирът бил опожарен от кърдажалиите на Кара Феиз. Това е времето, когато са били опустошавани и опожарявани много селища и манастири между Брезник и Пирот. Но, като птицата феникс, след всяко опожаряване, манастирът бил възстановяван. От началото на по-миналия век, той започнал да се превръща в значим духовен център, към който през 1838/39 година била построена и Съборната черква с двуетажно монашеско крило, а малко по-късно към него била застроена и красива гостоприемница. Има данни, че в манастира са идвали монаси от Рилската обител, което потвърждава теорията за значимостта на манастира като голям духовен център, още повече, че в началото на XIX в., в манастира започнало да работи и първото килийно училище в областта.

Проф. Николай Тулешков в своята книга „Славинските първомайстори“ /2007/ съобщава и за името на главния майстор на манастирската черква. Това е майстор Кола от Славиня, майстор от „строителната архитектурна школа“, предвождана от надалеч известният първомайстор Илия Лулин Лила от същото село.

Църквата на манастира е еднокорабна, едноапсидна, с певница и купол. Особено интересно е кубето, което представлява осмостенен тамбур с корниз и сегментен купол. Стените на храма са построени от дялан камък, характерно за строителите от славинската архитектурна школа. Според една хипотеза, камъните от които е построена манастирската църква били докарвани с волски впрягове и с шейни от съседното село Смолча, намиращо се днес на българска територия. Според старите майстори-строители само в Смолча имало такъв камък подходящ за построяването на каменна църква. През зимата камъните били докарвани с шейни през Висока до Забърдието, което съвсем не било лесна работа..

Особено ценен е иконостасът с иконите, дело на самоковските майстори с главен зограф Йоан Николов Иконописец, макар че според проф. Тулешков има продължение на зографисването, в което участвали и други зографи, един от които бил Михаил Николов.

След Първата световна война, в манастира дошли 40 монахини от Бесарабия и останали в него до 1938 г., когато го напуснали, поемайки към други манастири във вътрешността на Сърбия.

Тук е важно да отбележим, че северно от църквата се намира надгробието на игумена на манастира Савати йеромонах. То е от 1889 г. и върху каменния кръст е издялан следния надпис: „Тук почива Савати/Сава/ йеромонах служил у светаго Кирика игумен престави се на 1889 година, ноември 27“.

Въпреки че през 1984 г. манастирът е обявен за паметник на културата на Р Сърбия, заради небрежното отношение към него, помощните му сгради бяха започнали да се рушат, а стените на църквата да се пропукват. Едва през 2007 г., манастирът, конакът и Владишкият трон бяха възстановени, а външните стени на църквата укрепени. Пътят от Смиловци до манастира вече е ремонтиран и в момента той е обгрижван от една монахиня, която се грижи и за поддържането на големия манастирски имот с един помощен работник.

За съжаление, в манастира, който някога е бил едно от най-значимите духовни средища на Царибродско, липсва архива. А той е много важен за българската история, защото през него са минавали и отсядали много знакови личности, духовници, монаси и монахини, зографи, майстори строители и поклонници българи. Още повече, че в него е работело и килийно училище. За съжаление, и книгите от манастирската библиотека са изчезнали, къде нарочно, къде поради безхаберие.

Хубавото в случая е, че манастирът е възстановен, обгрижван и пътят, който води до него е асфалтов. Природата, особено през есента до и около манастира е много красива. Ако пък някой реши нещо да напише за него, може да намери достатъчно материал и литература в Царибродската библиотека, както и в българските архиви и библиотеки.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд