Ако направим разходка из миналото и съвремието на Цариброд, ще видим, че в основата на спорта, който е с богата история, стои „Нишавски Юнак“, едно от онези местни начинания, които носят духа на своето време, свързвайки идеала за здрав, морален и буден български дух, с родния край и река Нишава.

И когато днес говорим за успеха и популярността на спорта в Цариброд, в който за съжаление населението намалява, необходимо е да подчертаем, че той се дължи на традициите отпреди един век, вследствие на които през годините и десетилетията са създавани различни клубове по футбол, баскетбол, лека атлетика, волейбол, хандбал, тенис, тенис на маса, карате и спортна стрелба. Клубовете не са само бройка, те са носители на успехи и именно в един от тези клубове израства Ружица Алексова, която на Параолимпийските игри в Сеул през 1988 г. спечелва сребърен медал в дисциплината по спортна стрелба с пистолет.

Всяка година на специална церемония в Голямата зала на Културния дом в Цариброд, се присъжда награда за „Най-добър спортист на годината“, която тази година спечели футболистът Милош Миланов от ФК „Балкански“, който като юноша е тренирал във ФК „Левски“ София.

На 28 ноември 2025 г. тържествено беше отбелязан и юбилея – 80 години от създаването на баскетбола в Цариброд. Тук е важно да подчертаем, че първата баскетболна топка е била донесена от София в Цариброд, през 1945 г. След края на Втората световна война, Цариброд е един от трите града в бивша Югославия, който има свой баскетболен клуб, в който играят местни баскетболисти не за пари, а за удоволствие и спечелване любовта на царибродчани.

Сред популярните спортни клубове в града е и ФК „Балкански“, както и Клубът по лека атлетика „Балкан“, който всяка година в Деня на годишнината от обесването на Васил Левски организира състезанието „Лъвски скок“ и надбягване до Паметника на Нешков връх.

В основата на спорта в Цариброд е Гимнастическото дружество „Царибродски юнак“, създадено през 1899 г., като едно от онези местни начинания, създадено да съчетава физическа подготовка за спортуване, нравствено и патриотично възпитание, и развиване на културно-просветна дейност.

Гимнастическото дружество „Царибродски юнак“, което в края на по-миналия век е наброявало 80 души активни членове, с ръководител Георги Азов, в началото на миналия век сменя името си в „Нишавски юнак“, и освен със спорт то се занимава и с културно-просветна дейност. На 27.12.1901 г. членовете на дружеството се представят пред царибродската публика в Градското читалище с пиесата „Ильо Войвода“.

След като Георги Азов е преместен по служба във вътрешността на България, дейността на „Нишавски юнак“ сякаш замира до пристигането на 25-и пехотен Драгомански полк в Цариброд. На него се дължи и създаването на ученици „юнаци“ и „юнакини“, които както и възрастните, имали свои униформи.

През 1910 г. дружеството участва във Втория всеславянски събор в Прага, а през 1911 г. “Нишавски юнак“ е приет за пълноправен член на Българския гимнастически съюз.

Благодарение на полка и на полковник Иван Пачев, който през 1910 г. става ръководител на „Нишавски юнак“, в Цариброд е построена спортен терен с колодрум и писта за състезания и тренировки на клуба по колоездене, който бил доста голям и активен, но нямал условия за тренировки. Един от водещите медалисти по колоездене бил Васил Пейчев, носител на олимпийската факла през Цариброд по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1936 г.

През 1911 г. „Нишавски юнак“ взима участие в построяването и освещаването на Костницата на Нешков връх, в памет на загиналите български войници в Сръбско-българската война през 1885 г. През 1912 г. „Нишавски юнак“ взима участие във Всеславянския конгрес в Загреб.

Балканските войни и Първата световна война прекъсват дейността му, защото повечето членове на дружеството взимат участие във войните.

Най-голямата трагедия за „Нишавски юнак“ настъпва с подписването на Ньойския договор. След като Цариброд се откъсва от България, организацията е забранена. Членовете й обаче спасяват знамето, пренасяйки го в Калотина, където то престоява до 1941 г., когато Цариброд пак става част от българската държава и организацията се възстановява. Документирано е в местната преса как калотинчани пристигат в Цариброд със знамето, развявайки го от гарата през Чаршията до Павилиончето, където някога е свирел 25-и пехотен Драгомански полк.