Всяка приказка започва с “Имало едно време“. И понеже ждрелото на река Ерма за мен е приказка, ще започна неделния си пътепис с „Имало едно време по ждрелото на река Ерма, една теснолинейка“. Тя била построена преди 100 години за нуждите на Мина „Ерма“, в която до началото на Втората световна война работели 1 200 миньори от Дерекула.

Тежък бил миньорският хляб, но хората след като нямали друго препитание в този икономически беден район, предпочели да работят в мината. Мината била открита през 1925г., но, след време дошли други времена и други собственици и през 1965г. тя била закрита. Със закриването на мината, което бил неминуем икономически и политически процес, била премахната и теснолинейката, построена в продължение на две години, от 1926 до края на 1927г.

Построяването на теснолинейката е свързано с мината и особено с нуждите на местното население, което нямало транспорт, с който да се придвижват в района на Дерекула и извън него. И тъй като в мината работели над 1 000 работници от този високо планински и на места трудно проходим район, ръководството на мината взело решение да се построи линия, по която да се движи едно влакче, което да прекарва въглищата и едно за превозване на миньорите и хората от селата – Звонци, Ракита, Куса врана, Трънски Одоровци, Нашушковица, Пресека, Берин Извор, Ясенов дел, Искровци и Вучи дел.

Теснолинейката е прокарана през скалистия район на Дерекула по проект на пиротския инженер Джордже Златкович, който освен че проектирал трасето на теснолинейката, проектирал и множеството съпътстващи я виадукти, тунели /най-дългият е между Звонска баня и Трънски Одоровци/, мостове, малки и по-големи, спирки и помощни сгради. Става дума за един свръхмащабен проект, от който днес много неща могат да научат съвременните проектанти и инженери.

Строежът на теснолинейката продължил две години и през 1927г. тя била пусната. Дължината на трасето била 26 км, а разстоянието на релсите 60см. Имало е осем спирки, като първата била в Ракита, последната при село Суково, където спирал и международният влак за Истанбул, но и останалите пътнически влакове посока Цариброд. Между селата Ракита и Суково имало спирки при Трънски Одоровци, Погановския манастир, Власи и Държина.

Влакчето с вагонетките и с двата вагона за пътници си имало име - „Кирчо“. Често пъти, заради големия наклон на терена между селата Ракита и Власи, „Кирчо“ почти пълзял по релсите а понякога спирал, особено ако виждал човек, че му маха отсреща.

С откриването на мината и пускането на теснолинейката в движение, мажоритарните собственици на мина „Ерма“ от белградската „Есконтна банка“, взели решение да направят рекламен филм, който освен да рекламира мината, да популяризира и природните красоти на ждрелото на река Ерма.

За режисьор на филма бил ангажиран Йосип Новак от Хърватия, а за актьори двама професионални актьори от Белград, един пиротчанец, когото режисьорът случайно видял на центъра на Пирот, както и една голяма група местни хора, мъже и жени в български народни носии от село Звонци. Едночасовият филм, озаглавен като „Щастието на миньора“/ пожънал много успехи след това, даже бил прожектиран и в някои киносалони в чужбина. В Белград обаче, филмът предизвикал скандал заради целувката между дамата главни актьори Любица и Чеда /беден миньор в който се влюбила дъщерята на собственика на мината/, което по онова време било недопустимо.

Снимките на теснолинейката и на Мина „Ерма“ обогатяват архивния фонд на царибродския край и ни връщат към едно време, в което хората са живеели бедно, но са се радвали на скромните си придобивки, природата и на теснолинейката, която им облекчавала живота.

В периода 1941-1944г., когато Западните покрайнини пак са част от българската държава, много избягали от сръбския терор българи се завръщат по родните си места, сред които са и българи от селата на Дерекула. Правят си разходка по долината на река Ерма с теснолинейката и се снимат край нея. На теснолинейката се е снимал и Сирак Скитник с програмния директор на Българското радио, Есто Везенков, роден в село Поганово, което напуснал след подписването на Ньойския договор (1919).

През 1965г. мината е закрита, а заедно с нея и теснолинейката. Работещите в нея миньори се пръснали в големите градове да търсят препитание. Днес могат да се видят останки от релсите на теснолинейката, някои в близост до тунелите и каменния мост на река Блатъшница, други до Цедилка където се намира и най-тесният каньон в Европа.

За „Балканец“.бг
Зденка Тодорова, Цариброд